— От седемнадесет години КГБ има свой човек в ЦРУ. Смятам, че досега той се е издигнал твърде високо.
4.
Джо Рот лежеше на походното легло в своята спалня в изолираната сграда на военновъздушната база и размишляваше какво да предприеме. Една задача, която преди шест седмици изглеждаше очарователна и способна да ускори кариерата му със скок, се бе превърнала в същински кошмар.
В продължение на четиридесет години от създаването си през 1948, ЦРУ имаше една натрапчива грижа: да се запази чисто от проникването на съветски къртици. В името на това бяха изразходвани милиарди долари за вземането на предпазни мерки от страна на контраразузнаването. Всички служители бяха проверявани многократно, подлагани на тестове с детектора на лъжата, разпитвани и проучвани отново и отново.
Резултатите бяха налице. Докато британците се оказаха разтърсени в началото на петдесетте години от предателството на Филби, Бърджис и Маклийн, Управлението остана чисто. Докато аферата с Филби продължи да раздвижва духовете, след като изгоненият от британската СИС агент отиде да живее в Бейрут, преди окончателното си отпътуване за Москва през 1963, Управлението остана незасегнато.
Когато Франция бе разтърсена от аферата с Жорж Паке, а Британия отново от Джордж Блейк в началото на шестдесетте години, все още никой не бе успял да проникне в ЦРУ. През всичкото това време контраразузнавателната служба на Управлението — службата за сигурност, бе ръководена от един забележителен човек, Джеймс Джийзъс Енгълтън, самотен и потаен маниак, който живееше и дишаше само за едно: да запази Управлението чисто от съветско проникване.
Накрая Енгълтън стана жертва на собствената си вродена подозрителност. Той започна да вярва, че въпреки неговите усилия, в ЦРУ наистина има агент, лоялен на Москва. Въпреки всички тестове и разпити, той оставаше убеден, че има предател, който е успял да се промъкне по някакъв начин. Неговите аргументи изглеждаха така: даже и да няма къртица, би следвало да има. Ето защо трябва да има; следователно има. Преследването на съмнителния Саша отнемаше все повече време и усилия.
Параноидният руски беглец Голицин, който поддържаше, че КГБ е отговорно за всичкото зло на планетата, бе на същото мнение.
Това прозвуча като музика в ушите на Енгълтън. Преследването на Саша напредна. Разнесоха се слухове, че неговото име започва с К. Животът на офицерите, чиито имена започваха с К, се превърна в ад. Една част от тях си подадоха оставката отвратени; други бяха уволнени, защото не можеха да докажат своята невинност — може би благоразумна мярка, но не особено добра за морала, който започна да пада. В продължение на още десет години преследването продължи. Накрая директорът Уилям Колби се видя принуден да пенсионира Енгълтън.
Службата за сигурност премина в други ръце. Нейните задължения да пази Управлението чисто от съветско проникване продължиха да се изпълняват, но не по толкова агресивен начин.
По ирония на съдбата британците, освободили се от своята по-стара генерация идеологически предатели, не пострадаха от други шпионски скандали, идващи от техните разузнавачи. Тогава положението се промени. В Америка, запазила се толкова дълго време незасегната от предатели, изведнъж се появи голям брой от тях. Те бяха нещастници, които изменяха на своята родина не по идеологически причини, а за пари. Бойс, Лий, Харпър, Уокър и накрая Хауърд, които бяха вътре в ЦРУ и предаваха американски агенти, работещи в тяхната родна Русия. Разкрит от Юрченко, преди неговото странно повторно бягство, Хауърд успя да се измъкне в Москва, преди да бъде арестуван. Аферите с предателството на Хауърд и повторното бягство на Юрченко, случили се предната година, силно накърниха репутацията на Управлението.
Но всичко това бе нищо в сравнение с потенциалния ефект от твърдението на Орлов. Ако то бе вярно, самото преследване можеше да разедини Управлението. Ако то бе вярно, оценката на щетите щеше да отнеме години, преустройството на хиляди агенти, кодове, чуждестранни мрежи от шпиони и съюзи щеше да продължи цяло десетилетие и да струва милиони.
Въпросът, който Рот яростно си задаваше, докато гонеше съня от очите си бе: При кого, по дяволите, мога да отида? Точно преди зазоряване той взе своето решение, стана от леглото, облече се и си приготви куфарчето. Преди да потегли, хвърли един поглед в стаята на Орлов, който спеше дълбоко и нареди на Крол:
— Грижи се за него вместо мене. Никой не бива да влиза или излиза оттук. Животът на този човек стана изключително ценен.