Крол не разбираше защо, но кимна. Той бе човек, който изпълняваше заповедите и никога не задаваше въпроси. По думите на поета: трябва да изпълни дълга си или да умре.
Рот стигна с кола до Лондон и без да се отбие в посолството, отиде направо в своя апартамент, откъдето взе един паспорт на чуждо име. Успя да резервира едно от последните места на частен британски самолет за Бостън и направи връзка на летище Логан за Вашингтон. Дори със спестените пет часа, вече бе сумрачно, когато пристигна с наета кола в Джорджтаун, паркира и тръгна пеша по К стрийт надолу към далечния й край, близо до двора на Джорджтаунския университет.
Къщата, която търсеше, представляваше хубава постройка от червени тухли, отличаваща се от останалите близо до нея с многобройните системи за сигурност, наблюдаващи внимателно улицата и всички лица, приближаващи се към нея. Той бе спрян до портала и извади служебната карта от ЦРУ. Помоли за среща с човека, заради когото бе дошъл и му бе съобщено, че джентълменът е на обяд, така че е нужно да изпрати съобщение. Няколко минути по-късно той бе пуснат и въведен в една облицована библиотека, ухаеща на подвързани в кожа книги и съвсем слабо на тютюнев дим. Седна и зачака. Тогава вратата се отвори и директорът на ЦРУ влезе.
Въпреки че нямаше навика да приема млади и сравнително нископоставени служители на ЦРУ в частния си дом, освен когато сам не ги извикаше, той се намести в едно кожено кресло, махна с ръка на Рот да седне срещу него и го попита тихо за причината за неговото посещение. Рот разказа внимателно всичко.
Директорът на ЦРУ бе преминал седемдесетте, необичайна възраст за този пост, но и той бе необикновен човек. На времето бе служил в ОСС, разузнавателната служба по време на Втората световна война, като ръководеше агенти в окупираните от нацистите Франция, Белгия и Холандия. След войната, с разтурването на ОСС, той се върна към нормалния живот, приемайки от своя баща управлението на малка фабрика, която превърна в огромен конгломерат. Когато се създаде ЦРУ като наследник на ОСС, му бе предложена възможността отново да се присъедини към нея от тогавашния директор Алън Дълес, но той отказа.
Години по-късно, станал богат мъж и един от главните дарители на Републиканската партия, той забеляза и се привърза към един издигащ се бивш актьор, който се бореше за губернаторското място в Калифорния. Когато Роналд Рейгън спечели президентските избори, той помоли верния си приятел да оглави ЦРУ.
Директорът на Управлението беше католик, останал вдовец от дълги години, пуритан със стриктен морал, известен в коридорите на Ленгли като опасния стар кучи син. Той възнаграждаваше таланта и интелекта, но най-високо уважаваше лоялността. Спомняше си добри приятели, попаднали в килиите на Гестапо, защото бяха предадени, а предателството бе единственото нещо, което не би простил при никакви обстоятелства. Към изменниците изпитваше вътрешно отвращение. За тях, в неговото съзнание, не можеше да съществува никаква пощада.
Той слушаше внимателно изложението на Рот, гледайки към газовата камина, където в тази топла вечер не гореше огън. Не показа никакъв външен признак на това, което чувстваше, освен свиването на мускулите по отпуснатите бузи край брадичката.
— Направо тук ли дойде? — попита той, когато Рот свърши. — Говори ли за това с някой друг?
Рот обясни как бе пристигнал в собствената си страна като нощен крадец, с фалшив паспорт по обиколен маршрут. Възрастният мъж кимна: някога той се бе промъквал в хитлеристка Европа по същия начин. Изправи се и отиде да напълни една чаша от гарафата с бренди, намираща се на античната странична маса, спирайки по своя път, за да потупа успокоително Рот по рамото.
— Добре си направил, момчето ми — каза той. Предложи бренди на Рот, който поклати с глава. — Седемнадесет години, казваш?
— Според Орлов. Всички мои по-старши офицери, включително Франк Райт, са служили толкова в Управлението. Не знаех към кого да се обърна.
— Не, разбира се, че не.
Директорът на ЦРУ се върна до своя стол и седна, потънал в размисъл. Рот не му пречеше. Накрая възрастният мъж каза:
— Трябва да се обърнем към Службата за сигурност. Но не към шефа. Не се съмнявам в неговата абсолютна лоялност, но той е там от двадесет и пет години. Ще го пусна в отпуск. Има един много умен млад мъж, който работи като негов заместник. Бивш юрист. Съмнявам се да е при нас от повече от петнадесет години.
Директорът на ЦРУ повика един помощник и му нареди да проведе няколко телефонни разговора. Потвърди се, че заместник-шефът на службата за сигурност е на четиридесет и една години и е постъпил на работа в Управлението направо от юридическия факултет преди петнадесет години. Той беше извикан от дома си в Александрия. Казваше се Макс Келог.