Выбрать главу

Макс Келог бе записал всичко и прослуша отново своите касети през нощта. Накрая каза на Рот:

— Има само една кариера, която отговаря на всички твърдения. Не знам чия е тя, но документите ще потвърдят. Всичко сега е въпрос на проверка. Очакват ме часове и часове проверка на досиетата. Мога да свърша това само във Вашингтон, в Централния регистър. Трябва да се върна обратно.

Той отлетя на следващия ден, прекара пет часа с директора на ЦРУ в неговото жилище в Джорджтаун, след което се уедини с документите. Имаше издаден картбланш по личната заповед на директора на Управлението. Никой не смееше да откаже нещо на Келог. Въпреки секретността, в Ленгли започнаха да се носят слухове. Нещо се готвеше. Обикаляха приказки, че то трябва да е свързано с вътрешната сигурност. Духът започна да пада. Тези неща никога не могат да бъдат държани наистина в тайна.

На Голдърс хил в северен Лондон има един малък парк, придатък на много по-големия Хампстед хийт, в който се намира менажерия с елени, кози, патици и други диви птици. Маккрийди се срещна там с Кийпсейк в деня, когато Макс Келог отлетя обратно за Вашингтон.

— Нещата не вървят съвсем добре в посолството — каза Кийпсейк. — Човекът от К-отдела, по заповед от Москва, започна да иска папки, връщайки се с години назад. Мисля, че разследването по сигурността, по всяка вероятност във всички наши посолства в Западна Европа, вече е започнало. Рано или късно обръчът ще се свие около лондонското посолство.

— Има ли нещо, с което можем да помогнем?

— Вероятно.

— Предложи го — каза Маккрийди.

— Би могло, ако можех да им дам нещо наистина полезно; някои добри новини относно Орлов, например.

Ако един агент като Кийпсейк бъде вербуван от другата страна, би било подозрително да престане да дава информация години наред. Ето защо, обичайно е за новите му господари да му предоставят автентична информация, с което да докаже колко добре се справя със задълженията си.

Кийпсейк вече бе издал на Маккрийди всички съветски агенти в Британия, за които знаеше, а те бяха повечето от тях. Британците не ги залавяха — това щеше да провали играта. Някои биваха лишавани от достъп до класифициран материал, но не по явен начин, а бавно, в хода на административните промени. Други биваха издигани в ранг, но така, че да нямат повече възможност да се занимават със секретни дела. Трети получаваха материалите на своите бюра така фалшифицирани, че те бяха по-скоро вредни, отколкото полезни.

На Кийпсейк дори му бе позволено да вербува няколко нови агенти, за да докаже своята цена на Москва. Един от тях работеше като чиновник в Централния регистър на самата СИС — човек напълно лоялен на Британия, той щеше да предава това, което му бъде казвано. Москва бе доста зарадвана от вербуването на агент Улвърин. Споразумяха се след два дена Улвърин да предаде на Кийпсейк копие от проектомеморандум, написан с почерка на Денис Гоунт, чието съдържание да подсказва, че Орлов се намира на сигурно място в Алкънбъри, а американците, както и англичаните, са останали много въодушевени от него.

— Как вървят нещата с Орлов? — попита Кийпсейк.

— Всичко изведнъж стихна — каза Маккрийди. — Имах възможност да се срещна с него за половин ден, но не стигнах доникъде. Мисля, че посях няколко зрънца съмнение в съзнанието на Рот, тук и в Лондон. Той се върна обратно в Алкънбъри, приказва отново с Орлов, след което се изстреля за Щатите с чужд паспорт. Мислеше си, че не сме го забелязали. Изглеждаше ужасно припрян. Не се е появил отново, поне не през обикновено летище. Може да е отлетял директно за Алкънбъри с военен самолет.

Кийпсейк престана да хвърля трохи на патиците и се обърна към Маккрийди.

— Говорили ли са с тебе оттогава, канили ли са те отново при него?

— Не. Мина цяла седмица. Пълно мълчание.

— Тогава той е изфабрикувал голямата лъжа, това, за което е дошъл тук. Ето защо ЦРУ са заети със себе си.

— Някаква идея за какво може да се отнася?

Кийпсейк въздъхна.

— Ако бях на мястото на генерал Дроздов, бих мислил като човек на КГБ. Има две неща, които КГБ винаги е желало силно. Едното е да провокира голям сблъсък между ЦРУ и СИС. Започнаха ли да водят борба с вас?

— Не, държат се много любезно. Само са необщителни.

— Тогава е другото. Другата мечта е да разедини ЦРУ отвътре. Да съсипе духа на неговите служители. Да ги противопостави един срещу друг. Орлов сигурно ще изобличи някой като агент на КГБ вътре в ЦРУ. Това обвинение ще бъде ефективно. Предупредих те: Потемкин е операция, планирана да действа дълго.