Ето защо Джо Рот лъжеше.
Той каза на Бейли, че разпитът на Орлов върви добре, но с по-бавно темпо. Естествено, информацията, която Орлов си спомняше, явно била вече получена. Сега става въпрос да се извлекат от неговата памет все по-дребни и по-дребни детайли. Той бил на висота в своето сътрудничество и британците са останали доволни от него. Тези въпроси, които вече били разглеждани, сега се преминавали отново и отново. Това отнема време, но всяко връщане към дадена информация разкривало нови дребни детайли — дребни, но ценни.
Когато Рот започна да си сипва в чашата, на вратата се появи Сам Маккрийди. Съпровождаше го Денис Гоунт. Двамата бяха представени на съпругата на Бейли. Рот се възхити от държанието на своите британски колеги. Маккрийди бе безупречен, като поздрави Бейли за забележителния успех с Орлов и представи менюто от предложения, с които СИС се явяваше, за да разнообрази почивката на Бейли в Британия.
Бейли остана очарован от билетите за опера в Ковънт Гардън и Глиндебоурн. Те щяха да се превърнат в кулминацията на дванадесет дневната семейна визита в Лондон.
— И след това обратно в Щатите? — попита Маккрийди.
— Не. Ще посетим за кратко Париж, Залцбург и Виена, след това ще се върнем вкъщи — каза Бейли.
Маккрийди кимна. В Залцбург и Виена имаше опери, които бяха сред най-добрите в целия свят.
Вечерта премина весело. Твърде пълната мисис Бейли се движеше тромаво наоколо, приготвяйки питиетата; преди да си легне, се появи Клара, за да се запознае с гостите.
Тя бе представена на Гоунт, Рот и Маккрийди, който й се ухили със своята малко крива усмивка. Тя се усмихна срамежливо в отговор; в продължение на десет минути той я забавляваше с фокуснически номера.
Взе една монета от своя джоб, подхвърли я нагоре във въздуха и я хвана. Но когато Клара се опита да отвори със сила стиснатия му юмрук, тя бе изчезнала. След това я извади от лявото й ухо. Момиченцето изпищя от възторг. Мисис Бейли засия.
— Къде сте се научил да правите това? — попита Бейли.
— Просто един от моите по-представителни таланти — каза Маккрийди.
Рот бе наблюдавал в мълчание. Разтревоженият агент на ЦРУ си мислеше дали Маккрийди не би могъл да направи така, че обвиненията на полковник Орлов да изчезнат със същата лекота. Съмняваше се в това.
Маккрийди улови неговия поглед и прочете мислите му. Поклати внимателно глава. Не сега, Джо, не още. Върна отново своето внимание към новата си поклонничка.
Тримата посетители си тръгнаха след девет часа. На тротоара Маккрийди измърмори на Рот:
— Как върви разследването, Джо?
— Твоите твърдения са пълни с глупости — погледна го загрижено Рот.
— Бъди внимателен — каза му Маккрийди, — оставяте се да ви заблуждават. Водят ви за носа.
— Точно това мислим за теб, Сам.
— Към кого насочи вниманието той, Джо?
— Стой настрана — тросна се Рот. — Отсега нататък Минстрел засяга само нас. Няма нищо общо с тебе.
Той се обърна и закрачи бързо към Гросвийнър скуеър.
Две вечери по-късно Макс Келог седеше с директора на ЦРУ в библиотеката на възрастния мъж заедно със своите папки и записки, банкови ордери и фотографии. Той започна да говори.
Беше изморен до смърт, изтощен от работа, която нормално можеше да се свърши от екип от хора за два пъти повече време. Около очите му имаше тъмни кръгове.
Директорът на ЦРУ седеше от другата страна на старинната дъбова масичка, която бе наредил да се сложи между тях за документите. Възрастният мъж изглеждаше прегърбен в своя кадифен жакет, светлината се отразяваше от плешивата му и набръчкана глава, а очите под веждите наблюдаваха Келог и примигваха над предлаганите документи като очите на стар гущер. Когато най-накрая Келог свърши, той сухо попита:
— Може ли да има някакво съмнение?
Келог поклати глава.
— Минстрел ни предостави двадесет и седем улики. Двадесет и шест съвпаднаха.
— Всички ли са косвени?
— Неизбежно. С изключение на показанията на тримата банкови касиери. Те удостовериха неговата самоличност — разбира се само от фотографиите.
— Може ли някой да бъде обвинен само по косвени доказателства?
— Да, сър. Има достатъчно много прецеденти, които са добре документирани. Не винаги се нуждаете от тяло, за да направите обвинение в убийство.