— Не са ли необходими самопризнания?
— Не е задължително. И почти със сигурност няма да ги получим. Този тук е един хитър, способен, опасен и много опитен ръководител.
Директорът на Управлението въздъхна.
— Върви си вкъщи, Макс. Върви при твоята съпруга. Запази мълчание. Ще те повикам, когато отново имам нужда от теб. Недей да се връщаш в службата, докато не ти се обадя. Вземи си почивка. Отдъхни си.
Той махна с ръка към вратата. Макс Келог се изправи и излезе.
Възрастният мъж извика един помощник и нареди да се изпрати поверителна телеграма на Джо Рот в Лондон. В нея имаше само следните думи:
ВЪРНИ СЕ НЕЗАБАВНО. СЪЩИЯТ МАРШРУТ. ДОКЛАДВАЙ ЛИЧНО НА МЕНЕ. НА СЪЩОТО МЯСТО.
Подписана бе с кодово име, което щеше да разкрие на Рот, че е дошла от директора на ЦРУ.
Сенките на Джорджтаун се сгъстиха в лятната нощ, както се сгъстиха те и в съзнанието на възрастния мъж. Той седеше сам и мислеше за старите времена, за приятели и колеги, умни млади мъже и жени, които бе изпращал отвъд Атлантика и които умираха от мъченията, предадени от някой информатор. В онези дни нямаше прошка, нямаше такива като Макс Келог да проучват основно показанията и да представят необорими доказателства. Нямаше пощада в онези дни — не и за информаторите. Той загледа втренчено фотографията пред себе си.
— Кучи син — промълви тихо, — долен, закоравял предател.
На следващия ден един куриер влезе в канцеларията на Сам Маккрийди и остави бележка, получена в шифровъчното помещение. Маккрийди бе зает; той махна с ръка на Денис Гоунт да я отвори. Гоунт я прочете, подсвирна и му я подаде. Тя представляваше молба, изпратена от ЦРУ в Ленгли:
ПО ВРЕМЕ НА НЕГОВАТА ПОЧИВКА В ЕВРОПА НА КАЛВИН БЕЙЛИ ДА НЕ СЕ ОСИГУРЯВА ДОСТЪП ДО КЛАСИФИЦИРАНА ИНФОРМАЦИЯ.
— Орлов? — попита Гоунт.
— Обзалагам се — кимна Маккрийди. — Какво, по дяволите, мога да направя, за да ги убедя?
Той бързо взе своето решение. Използва тайник, за да предаде съобщение на Кийпсейк, в което молеше за незабавна среща.
По време на обяда бе информиран по обичайния начин от Службата за наблюдение на летището, която представляваше подразделение на MI–5, че Джо Рот е напуснал Лондон отново за Бостън, използвайки същия фалшив паспорт.
Същата вечер, спечелил пет часа от прекосяването на Атлантика, Джо Рот седна до дъбовата масичка в къщата на директора на ЦРУ. Директорът седна срещу него, Макс Келог — от дясната му страна. Възрастният мъж изглеждаше мрачен, а Келог бе просто нервен. В своя дом в Александрия той бе спал повечето време от двадесет и четирите часа между пристигането му там предишната вечер и телефонното повикване да се върне в Джорджтаун. Бе оставил всичките си документи при директора, но сега те отново се намираха пред него.
— Започни отново, Макс. От самото начало. Така, както го разправи на мен.
Келог погледна към Рот, намести очилата и взе най-горния лист от папката.
— През 1967 година Калвин Бейли е бил изпратен като провинциален офицер, Г–12, във Виетнам. Ето назначението. Бил е прехвърлен, както виждаш, към Програмата Феникс. Трябва да си чувал за нея, Джо.
Рот кимна. През най-усилните години на Виетнамската война американците предприеха акция, целяща да парира драстичното въздействие сред местното население, което си осигуряваха виетконгците с помощта на селективни, публични и садистични убийства. Намерението бе да се използва контратерор срещу терористите, да се откриват и елиминират виетконгските активисти. Това се съдържаше в Програмата Феникс. Никога не се установи точно колко заподозрени виетконгци бяха изпратени на небето без доказателства и съд. Някои представяха цифрата двадесет хиляди, ЦРУ — осем хиляди.
Колко от заподозрените бяха наистина виетконгци остава още по-проблематично, защото скоро стана практика за виетнамците да изобличават всеки, на когото имат зъб. Хората бяха издавани на основата на семейни вражди, войни между клановете, разправии за земя и дори за да не върнат заемите, в случай, че кредиторът загине.
Обикновено изобличените лица бяха предавани на виетнамската тайна полиция или на армията. Разпитите, на които ги подлагаха, и начините, по които умираха, засенчваха дори ориенталската изобретателност.
— Имаше млади американци, току-що излезли от Щатите, които виждаха там такива неща, каквито никой не би желал да гледа. Някои напускаха, други се нуждаеха от професионална помощ. Един от тях обаче е приел в съзнанието си самата философия на хората, срещу които е бил изпратен да се бори. Този човек е бил Калвин Бейли, така, както Джордж Блейк преминал на другата страна в Корея. Нямаме доказателство за това, защото то е станало в неговата глава, но фактите, които следват, правят предположението напълно разумно. През март 1968 година е дошло това, което смятаме за повратна точка. Бейли се оказал в селцето Ми Лай само четири часа след клането. Спомняш ли си Ми Лай?