— Минстрел ни даде пет сведения, притежавани от КГБ, които никога не би трябвало да стигат до тях. Също и времето, когато са научавали за тях. Всяко от тези сведения се е знаело от Калвин Бейли и ограничен кръг други хора. Дори победите на Бейли, неговите успехи, които са осигурили израстването му в службата, са били подхранвани от Москва — истински саможертви на КГБ, за да укрепят положението на своя човек при нас. Минстрел спомена за четири успешни операции, проведени от Бейли. И е прав. Но той твърди, че всички те са били разрешени от Москва и аз се страхувам, че е прав, Джо. Точно двадесет и четири пункта, получени от Орлов, от които двадесет и един съвпадат. Остават още три, много по-отскоро. Джо, когато Орлов ти се обади в Лондон, с какво име се обърна към тебе?
— Хейс — каза Рот.
— Твоето кодово име. Откъде го е знаел?
Рот сви рамене.
— Накрая стигаме до убийствата на двамата агенти, разкрити от Орлов. Бейли ти нареди да му предаваш сведенията на Орлов най-напред на него лично, нали?
— Да. Но това е нормално. Работата се ръководеше от Отдела за специални операции и бе свързана със сериозни разкрития. Той искаше да ги преглежда пръв.
— Когато Орлов посочи британеца, Милтън-Райс, Бейли разбра за това пръв, нали?
Рот кимна.
— А британците пет дена по-късно?
— Да.
— И Милтън-Райс бе мъртъв, преди британците да го открият. Същото се случи и с Ремиантс. Съжалявам, Джо, има твърде много доказателства.
Келог затвори последната папка и остави Рот да гледа материала пред себе си: фотографиите, банковите документи, самолетните билети, заповедите за преместване. Приличаше на ребус, който е бил нареден парче по парче, без нещо да липсва. Дори мотивът, онези ужасни преживявания във Виетнам, бе логичен.
Келог получи благодарност и бе освободен. Директорът на ЦРУ втренчи поглед в Рот.
— Какво мислиш, Джо?
— Знаете, че британците смятат Минстрел за лъжец, нали? — каза Рот. — Споменах ви за мнението на Лондон първия път, когато дойдох.
Директорът махна раздразнено с ръка, сякаш искаше да го отхвърли.
— Доказателства, Джо. Ти им поиска твърди доказателства. Те представиха ли ти нещо?
Рот поклати глава.
— Казаха ли ти, че имат високопоставен агент в Москва, който е разобличил Минстрел?
— Не, сър. Сам Маккрийди отрече това.
— Значи, техните твърдения са пълен боклук — каза директорът. — Те нямат доказателства, Джо, а са озлобени хора, които са пропуснали възможността сами да сложат ръка на Минстрел. Ето, това са доказателствата, Джо. Страници и страници от тях.
Рот се втренчи безмълвно в документите. Да разбере, че е работил рамо до рамо с човек, който постоянно и с преднамерена злоба е предавал своята държава в продължение на много години, бе все едно да му изкарат въздуха с удар в диафрагмата. Почувства се зле. Тихо попита:
— Какво ще наредите да направя, сър?
Директорът се изправи и започна да крачи в своята изискана библиотека.
— Аз съм директор на Централното разузнавателно управление. Назначен от самия президент. Като такъв ми е възложено да пазя тази страна по най-добрия начин. От всички врагове. Вътрешни, и външни. Аз не мога и няма да застана пред президента, за да му съобщя, че имаме още един сериозен скандал, пред който всички предишни предателства, стигащи до Бенедикт Арнолд, изглеждат като евтина булевардна история. Не и след последните нарушения на сигурността. Няма да го изложа на жестокостта на пресата, нито на присмеха на останалите нации. Не може да има арест и съд, Джо. Съдът бе тук, вината е установена, а присъдата ще дойде от мене. Господ да ми е на помощ.
— Какво ще наредите да направя? — повтори Рот.
— При последния анализ, Джо, аз бих могъл да се абстрахирам и да не се влияя от предадената вяра, разкритите тайни, загубата на доверие, съсипания дух, долнопробната преса, присмиващите се чужди държави. Но аз не мога да изгоня от съзнанието си образите на предадените агенти, вдовиците и сираците. За изменника може да има само една присъда, Джо. Той няма да се върне повече тук. Кракът му никога повече няма да стъпи на тази земя. Ще бъде оставен в чуждия свят. Ще се върнеш в Англия и преди той да успее да отиде до Виена, а оттам през границата да се прехвърли в Унгария, което без съмнение е подготвял, откакто Минстрел дойде при нас, ще изпълниш своя дълг.
— Не съм сигурен, че мога да направя това, сър.
Директорът се надвеси над масата и повдигна с ръка брадичката на Рот така, че гледаше право в очите на младия мъж. Неговите собствени бяха твърди като обсидиан.
— Ще го направиш, Джо. Защото това е моя заповед като директор, защото чрез нашия президент аз говоря от името на тази страна. И защото ти ще го направиш за своята родина. Върни се в Лондон и изпълни своя дълг.