— Кажи на американците да питат Орлов за името — предложи Кийпсейк. — Той няма да ви го каже. Но аз ще го открия и ще го донеса със себе си, когато избягам.
— Остава въпросът с времето — каза Маккрийди. — Колко още можеш да се задържиш?
— Не повече от няколко седмици, може би по-малко.
— Възможно е да не чакат, ако си прав относно реакцията на директора на ЦРУ.
— Няма ли друг начин, по който можеш да ги убедиш да не го закачат?
— Има. Но трябва да взема твоето съгласие.
В продължение на няколко минути Кийпсейк слушаше. След това кимна.
— Ако този Рот даде своето тържествено обещание. И ако ти му вярваш, че ще запази тайната. Тогава съм съгласен.
Джо Рот не бе в най-доброто си настроение, когато излезе от летището на следващата сутрин, след като бе летял цяла вечер от Вашингтон.
Този път той бе пил много на борда на самолета и не му стана никак забавно, когато един насмешлив ирландски глас заговори в ухото му.
— Върховно утро за вас, мистър Кейси, и добре дошли отново при нас.
Той се обърна. Сам Маккрийди се намираше до лакътя му. Проклетникът сигурно е знаел през цялото време за паспорта му с името Кейси и е проверявал списъците на пътниците, идващи от Вашингтон, за да улови самолета.
— Качвай се — каза Маккрийди, когато стигнаха тротоара, — ще те откарам до Мейфеър.
Рот сви рамене. Защо не? Чудеше се какво друго знаеше или бе отгатнал Маккрийди. Британският агент поддържаше разговор на маловажни теми, докато не навлязоха в предградията на Лондон. Тогава, без никакво предупреждение, той засегна сериозния въпрос.
— Каква бе реакцията на директора на ЦРУ? — попита той.
— Не знам за какво говориш.
— Хайде, Джо, Орлов е разобличил Калвин Бейли. Това е невероятна глупост. Не го приемате на сериозно, нали?
— Намираш се далеч от истината, Сам.
— Получихме бележка от Сенчъри Хаус. Дръжте Бейли настрана от всякаква класифицирана информация. Значи той е заподозрян. Искаш да кажеш, че това не е, защото Орлов го е обвинил като съветски агент?
— Просто рутинна мярка, за Бога. Нещо свързано с факта, че има твърде много любовници.
— Хайде де — изхили се Маккрийди. — Калвин може да е всичко друго, но донжуан не е. Опитай нещо друго.
— Не ме насилвай. Сам. Недей да злоупотребяваш с нашето приятелство. Казах ти и преди: сега това е наша работа. Стой настрана.
— Джо, за Бога! Нещата отидоха твърде далеч. Излязоха от контрол. Орлов ви лъже и аз се страхувам, че ще направите нещо ужасно.
Джо Рот загуби търпението си.
— Спри колата — изкрещя той. — Спри проклетата кола.
Маккрийди сви с ягуара към бордюра. Рот се протегна назад за своето куфарче и отвори вратата. Маккрийди сграбчи ръката му.
— Джо, утре в два и половина. Имам нещо, което ще ти покажа. Ще те чакам пред твоя блок в два и половина.
— Смятам да го пропусна — каза американецът.
— Само няколко минути ще ти отнема. Толкова много ли искам? Заради старите времена, Джо, в името на нашето приятелство!
Рот слезе от колата и пое надолу по тротоара, търсейки такси.
Но на следващия ден в два и половина той се появи пред жилищния блок. Маккрийди чакаше в колата, докато той влезе вътре, след което потегли, без да каже и дума. Приятелят му все още беше сърдит и подозрителен. Пътуването продължи по-малко от половин миля. Рот мислеше, че ще бъде отведен до неговото посолство — толкова близко стигнаха до Гросвийнър скуеър, — но Маккрийди спря малко преди това на Маунт стрийт.
На половината път надолу по Маунт стрийт се намира един от най-добрите рибни ресторанти в Лондон, ресторантът на Скот. Точно в три часа един издокаран в светлосив костюм мъж излезе оттам и спря точно до входната врата. Една черна лимузина на съветското посолство потегли надолу по улицата, за да го вземе.
— Два пъти ме пита дали имаме агент, работещ в централата на КГБ в Москва — започна Маккрийди тихо. — Аз отрекох. Всъщност не бях далеч от истината. Той не работи в Москва, той е тук, в Лондон. В момента го виждаш.
— Не вярвам на това, което виждам — прошепна Рот. — Та това е Николай Городов. Той е шеф на цялата проклета резидентура на КГБ в Лондон.
— Самият той. И работи за нас, правил го е цели четири години. Вие получавахте неговата информация под прикритието на други източници, но непроменена. Той твърди, че Орлов лъже.