Весела Люцканова
Измамникът Рей
Беше само на двайсет и пет и целият му живот бе пред него. Току-що приключил с образованието си, мятайки се от специалност в специалност, докато накрая взе диплома за генно инженерство, преминал преди това и през новите биотехнологии. И през още какво ли не, само и само да завърши.
Искаше да си намери работа, лесна и добре платена, ако е възможно и през ден, за да бъде напълно свободен поне четири дни от седмицата. Идеята на Бог да почива само в неделя не му се нравеше, той е бил старец, докато Рей пращеше от енергия, разпънала младото му тяло. Жените го харесваха, мъжете го харесваха, децата и животните го обожаваха.
Беше очарователен, никой не можеше да устои на чара му и той го осъзнаваше.
Всичките му интервюта минаваха успешно, неприемливи оставаха условията, които поставяше накрая.
А трябваше да се живее от нещо.
Познаваше изключителната доверчивост на хората, слабостите им, които ги правеха уязвими, и той се възползваше винаги от тях, за да се наслаждава на живота ден за ден, като птичка Божия, никъде не свиваше гнездо, никъде не се заседяваше, летеше от град на град с очукания си пакард, купен на старо още през студентските му години. Преспиваше при старци или самотни жени, които разкриваха сърцето си пред подкупващата му усмивка, а сутринта отново се мяташе на пакарда, за да продължи напред, все едно къде, все едно при кого.
Но и това започна да му омръзва.
Нужно му бе да направи удар.
Не да открадне, не да убие, о, не, човек можеше да преживява прекрасно, използвайки сивите си клетки, и то без да се обвързва с каквито и да било отговорности. Четеше много, предимно вестници и списания, търсейки на страниците пикантерии, капризите на звездите, мъже или жени, все едно, еднакво добре можеше да очарова и едните, и другите.
Обърна посоката. Към Холивуд. Към Холивуд…
Бе си изработил стратегия.
Бе си набелязал жертвата…
Жертва ли, засмя се, и двамата щяха да бъдат доволни един от друг. Бе я проучил отвсякъде, харесваше му, че освен красива, е и млада, че освен талантлива, вече е успяла да натрупа богатство. Как, не го интересуваше, не го интересуваше също през колко легла е минала, за да бъде това, което е в момента. А идеята му беше страхотна. И нямаше да му струва никакво усилие.
Позвъни на вратата й още в девет сутринта. Отвори му икономка, която не устоя на усмивката му. Зададе му рутинни въпроси, на които отговори с куп лъжи, но тя ги прие до една за истини. Махна на някого зад гърба си и Рей мярна някаква сянка. Все още се колебаеше дали да съобщи на Луис, защо не дойдел малко по-късно, Луис обичала да пие сама кафето си, съвсем неглиже. Зная, прекъсна я Рей, а тя зяпна от учудване. Пристъпи към вратата, икономката се отмести напълно несъзнателно, за да му направи път, без да съобщи на Луис, толкова се бе шашнала. Рей се ориентира бързо към дневната, видя звездата в гръб в прозрачна дреха, красиво оформените й рамене бяха голи. Предупреди я за присъствието си с леко покашляне, Луис подскочи и рязко се обърна срещу усмивката му, която я обезоръжи от вика й.
— Кой сте вие? — очите й още излъчваха страх и гняв, тя ги вдигна към икономката, успяла да го догони. Успели бяха да го догонят и бодигардовете й.
— Много по-красива сте от снимките, а аз имам доста ваши снимки…
— Нахален фен? — опитваше се сама да си отговори на въпроса, но гневът й бе насочен към икономката. — Колко пъти да ти казвам, Карън, че… — Обърна се с гняв и към бодигардовете: — Отварянето на вратата е ваша работа!
Мъжете виновно мълчаха.
— Тя не е виновна — опита се да я защити Рей, — не успя да ме спре, а и не трябва, нали? — усмихна се още по-широко, за да я обезоръжи напълно. Усмивката му подейства, тя винаги бе действала на всеки, видя, че Луис се отпуска и става приветлива. Покани го да седне срещу нея, предложи му кафе и така отпрати за миг виновницата Карън. А и двамата бабаити.
— Е, и кой все пак сте вие? И защо сте тук?
Не бързаше да й отговори. Изчака Карън да донесе кафето и отново да излезе. Отпи една глътка и вдигна към лицето на Луис изумрудените си очи, като ги задържа дълго на него.
— Искам да знаете, че съм дошъл първо при вас и правя предложението си първо на вас заради изумителната ви красота, тя не бива да изчезне…
— Застрахователен агент ли сте? — усети отново настръхването й. Беше вече готова да го отпрати, но любопитството й надделяваше, а и рядко, дори в Холивуд, можеше да срещне толкова очарователен млад мъж. Усмивката му отново й подейства като усмирителна риза. Зачака търпеливо.
— Бързате като малко момиченце, каквото сте и всъщност — засмя се Рей. — Ще изплюя камъчето, нека изпия кафето си.