В хотелската стая я гледа дълго. Тази една-единствена касетка. Най-обикновена, облечена в кадифе. Изскубна косъм от косата си, не се поколеба нито за миг, сложи го вътре, написа на картонче и името си, сложи го и него вътре.
Тази нощ спа като къпан.
Като заклан.
Като новороден.
Това ли било, смая се от себе си, когато се събуди.
Беше друг. Вече вярваше. Оставаше му да организира полета и разните там подробности. Имаше за задача да разпръсне седем касетки в космоса. Нищо работа при милиардите, които притежаваше.
И вече се чувстваше като Бог.
Беше Бог.
А го чакаха още толкова идеи, които можеше да реализира.
Чудовището Интернет, изглеждащо толкова полезно.
Генът на безсмъртието, който също криеше заплахи…
Колко удари… А щеше да има и други!
Беше наистина Бог.