Погледна към тялото на Роб.
— Приличат ли ти на любовници? Хората ще си помислят, че поредната любовна афера се е размирисала. Гейб го е застрелял, после се е самоубил. „Мълчанието е злато“, нали така? — Закачливо заби лакът в ребрата ми, толкова силно, че изпитах болка. — Разбираш ли, Джон? На този свят наистина има справедливост. Понякога.
— Добре ли е Тиш?
Потупа ме по рамото. Щастливо. Беше харесал малката си театрална постановка. Успя да удържи всички ни в напрежение до самия край.
— Нашият бял рицар — каза. — Май няма много като тебе. — Доброто му настроение се изпари. Приближи се към мен и видях, че е потен. Миришеше силно, на убиец. — Влизай в колата. И си помисли колко тленен е човешкият живот. Отиваме да погледаме малко телевизия.
Седемнадесета глава
Не се шегуваше за телевизията. Шофьорът му плавно подкара към имението. Покрай нас се гонеха предградията. От двете страни на магистралата бяха скупчени така и неуспели да се съвземат след Гражданската война градчета. Започнаха да се появяват развъдниците на коне. Мидълбърг кротко дремеше в знойната вечер. Аз се бях подчинил на заповедта и размишлявах върху тленността на човешкия живот.
Насилствената смърт разтърсва из основи представата ти за света. Като при земетресение. По главата ти започва да се сипе мазилка. Тръбите се изтръгват от стените. А аз се бях сблъскал с много смърт. Лично. Беше грозна смърт, грозна като крайпътна тоалетна. И най-интересното е, че все още се надявах да оцелея. Повтарях си, че ако Хънт е мислел да ме убие, щеше вече да го е направил. При Форт Марси. И да го нагласи да изглежда като любовен триъгълник.
Религията е само обвивка. Като идеалите. Истинският опиум на народите е надеждата. В момента вярата ми се беше поразмила, а философията ми — напълно изчезнала. Но продължавах да се надявам, противно на всякакъв разум. Надявах се да оживея, надявах се Тиш да е жива. Надявах се с целия плам на екзалтиран петдесетник.
Хънт беше прав. Аз бях човек от миналото, с фатална грешка някъде из възприятията. Не просто защото вярвах в погрешните неща, а защото вярвах. Хънт беше човекът на утрешния ден.
Но дори неговото самочувствие си имаше граници. Още с отварянето на вратите на имението му забелязах авангарда на личната му гвардия. Излязла в пълно бойно снаряжение. Бяха истински професионалисти и цивилният нямаше да ги различи сред дърветата. Но камуфлажните им дрехи не бяха с точния оттенък. А и няма човек, който да стои съвсем неподвижно. Виждаха се, но само ако очакваш да бъдат там.
Най-малко петдесет въоръжени мъжаги. Може и повече. Разделени на малки отряди. В закътана от пътя малка низина забелязах един клекнал под преносима противосамолетна ракета. Хънт беше взел всички мерки за сигурност.
Операцията беше преминала напълно гладко, но може би не всичко е било съвсем сигурно. Може французите да бяха представлявали действителна заплаха. А може да имаше и други страни, на които не бях имал честта да налетя. Може двамата с Тиш да не бяхме нищо повече от случайна бележка под линия, добавена набързо към цялата история.
Хънт улови погледа ми.
— Трябва да свиря отбой — каза. — „Играта свърши.“ Почти. — Изсумтя по начина, по който предизвестяваше промените в настроението си. Този път то се повиши. — Ще ми простиш, че не те приемам за сериозна заплаха, нали, Джон?
Паркирахме и тръгнахме към импозантния му дом. Латиноамериканската прислужница ни чакаше на вратата като вярна домакиня от 50-те.
— Донеси нещо за пиене, Магдалена — й каза Хънт. — Ще бъдем в библиотеката.
За момент си помислих, че от любов към театъра може да е оставил Тиш там и тя ме чака, с леко разтворени от нетърпение устни под водопадите разкошна коса. Представих си как разцъфва усмивката й, начинът, по който ще се надигне от креслото.
В библиотеката нямаше никой.
— Сядай — ми каза Хънт. — Този път там. — Погледна часовника си и отвори една преграда в библиотеката, зад която имаше телевизор. Усмихна се, взе дистанционното и се тръшна в едно от страхотните кожени кресла.
— Предполагам, че дори ти ще си впечатлен. По дяволите, аз съм. Боб Нечестни е единственият бизнесмен в Америка, който може да уреди да се появи по Си Ен Ен, когато си поиска.
На черния екран изкристализира познато лице. Едно от момичетата на Тед Търнър, внимателно подбрано така, че да бъде представително, без да е особено красиво. Пристигнаха напитките. Поех чашата си с трепереща ръка. Зад говорителката като фон вървяха кадри за обстрела на някаква телевизионна кула в Босна. Където на американската армия й беше съдено да остане през следващите няколко века.