Репортажът свърши и тя каза:
— Оставаме на темата за проблемите на армията ни. Току-що получихме известие за значителен напредък в нашия отбранителен сектор. Кърт Ласткригът от Вашингтон.
Екранът изпълни честно лице, изправено пред огромна сграда, явно център на някаква корпорация.
— Да, Барби, изминалият ден разтърси из основи традиционния начин, по който се вършат нещата тук. Робърт Нечестни, глава на компанията „Макон-Болт“, извърши стъпка, която специалистите в тази сфера наричат революционна и която ще постави нови стандарти за публичност при оръжейните покупки на страната ни.
Зад подиум, дегизиран като обикновен простосмъртен в идеално скроен костюм и яркочервена вратовръзка, стоеше самият всемогъщ Бог на корпорацията. Четеше. Имаше уверен и като изключим добре премерената топлота, предполагаща честност, напълно лишен от всякакво чувство глас. Носеше очила, които явно бяха само за тежест.
— Дами и господа, изправям се пред вас като човек, допуснал непростима грешка. В процеса на интензивните изпитания нашите учени откриха недостатъци в схемите на наложения като основен прототип на самолетите на бъдещето боен бомбардировач на следващото поколение. Тези недостатъци се дължат единствено на недоглеждане от страна на нашата компания и ще бъдат изправени без допълнително обременяване на данъкоплатеца. Предвид неизбежното забавяне на приложението на цялата система, „Макон-Болт“ ще намали с почти 12 милиарда долара договорената сума, която Министерството на отбраната ще трябва да изплати за следващите пет години. Служителите на „Макон-Болт“ се гордеят, че служат на страната си и на нейните храбри мъже и жени в униформи, чиито интереси винаги сме и ще продължаваме да поставяме на първо място.
Картината се върна към кореспондента.
— Барби, днешният ден беше наистина изпълнен с изненади и промени. Господин Нечестни заяви, че на нашите френски съюзници ще бъде дадена водеща роля в по-нататъшните разработки и производството на бойния бомбардировач на следващото поколение, който по този начин ще се превърне във водещото военно съоръжение не само на САЩ, но и на НАТО. Съобщението изненада специалистите, тъй като френската авиоиндустрия се смяташе за последния останал конкурент на „Макон-Болт“. Изправени сме пред нова ера на международно коопериране в сферата на оръжейната индустрия. Но да се върнем на основната за зрителите ни тема — намаляването на стойността на самолета с 12 милиарда долара, което „Макон-Болт“ обяви веднага след публичното изявление на директора си. В Белия дом днес се проведе конференция, на която беше изказана похвала към честността на компанията и приноса й към националната ни отбрана. Ти си, Барби.
Образът на говорителката се завърна и ни съобщи, че повече по речта на Боб Нечестни и нестабилността на „Уолстрийт“ ще научим от бизнес бюлетина след малко.
Хънт се изсмя гръмко, изключи телевизора и пак се изсмя.
— Страшно добре изиграно. Направо красиво. А красивите неща носят безкрайна радост. — Отпи и стаята се изпълни с болничната миризма на джин. — Нечестни е истински гений. Жабарите въобще няма да се усетят. Той ще прилапа Айфеловата кула, ще изчука жените и дъщерите им, а те ще продължат да му подаряват найлонови чорапи и шоколад. — Дари ме с доброжелателна усмивка. — Няма защо да се страхуваш от него, аз ще уредя нещата. Боб няма скоро да стигне до просешка тояга. Акциите на „Макон-Болт“ паднаха с 12% след изявлението му. Нечестни надуши възможността и започна да купува. До затварянето на борсата се бяха качили с 2,5 пункта над началната си цена. Аз самият трябва да съм понатрупал доста пари, стига брокерът ми да не е сгафил някъде. Още джин, Джон?
Не. Днес ме хващаше от много малко. Жадувах за вода. По тялото ми имаше поне шест напластени слоя пот. Плюс един уиски. Усещах по кожата си отровните ласки на климатика.
— А, и не се безпокой за „намалението на договорената стойност“ — продължи Хънт. — Старият Боб ще намести тия пари към производствените разходи. „Макон-Болт“ няма да загуби нито цент. А поръчката на НАТО ще е наистина голяма. — Сложи ръка на коляното си и се наведе напред. — Схвана ли мисълта ми, Джон?
Да. Бях я схванал.
— Знаеш ли на какво ми приличаш? На един заклет, неизлечимо тъп идеалист. Напомняш ми за Мики Фарнсуърт.
— За мен това е комплимент.
— Да. Може да се приеме и като комплимент. Макар и не много ласкателен. Но да си спомним, че горкият Мики е мъртъв. — Разклати чашата си и ледчетата в нея изтракаха. — Времето на идеалистите отмина, синко. Ако някога въобще го е имало. Единственото, на което са способни идеалистите, е да серат по улиците и да наричат това изкуство. Което е все едно да си хвърляш таланта на вятъра. Поне в твоя случай е така. Ти имаш заложби.