Момчето имаше ръце на заклет побойник. Джери Луис с бицепси от часовете по щанги. Безсилието да ми задава директно въпроси го вбесяваше. По-старият имаше издълженото лице и къса сивееща коса на персонаж във френските филми, от тия, които съпругите зарязват заради отрицателния герой. С тази разлика, че самият той беше отрицателен герой. Влечуго в човешки дрехи. Наведе се към стола и за пореден път заби юмрук в стомаха ми.
— Защо ги убихте? — попита отново. — Направихте ни на глупаци. Не ви ли стигаше? Защо ви трябваше и да ги убивате?
Задъхвах се за въздух. Отговорих му веднага, щом успях да издам членоразделни звуци:
— Защо убихте Тиш? Майната ви. — Надявах се да е излязло ядосано, а не изплашено.
Бяхме отработили сценката добре. На два пъти.
Рогоносеца се отдръпна отвратен. Още френски. Хванах само „amateur“.
Рогоносеца скръсти ръце и ме изгледа през празната бяла стая. Единствената мебел беше масивният дървен стол, към който ме бяха привързали. Изглеждаше замислен специално за случая. Бяха донесли и голям алуминиев куфар. От време на време Джери сядаше върху него и ми се звереше, докато изпуши цигарата си. И двамата жабари пушеха непрекъснато, единственото поле за конкуренция, което им беше останало.
— Партньорът ми — каза Рогоносеца — не вярва, че си особено схватлив.
Кожените ремъци ми попречиха да свия рамене. Столът беше дървен, с облегалка, разделена на две. Анатомично не беше правилен.
Още френски. Още Merde. Сякаш се бяхме върнали към ерата на екзистенциализма. Рогоносеца каза:
— Партньорът ми е убеден, че образователната ви система е пълна нула. Учил ли си логика? Или диалектика? В толкова лош университет ли си бил? Или съм си съставил неправилна преценка за теб? Наистина ли си мислиш, че сме толкова глупави, та да можеш да ни излъжеш?
И за да наблегне на казаното, отново ме удари в корема. Беше много добър, усетих юмрука му чак в гръбначния си стълб.
С непрекъснатите удари в стомаха ми бяха издали нещо много важно. Не искаха да оставят белези. А това значеше и че няма да ме убият. Продължавах да гледам на света в черно-бяло.
Рогоносеца се отдалечи от мен, приклекна и опря гръб на стената. Явно в младежките си години беше прекалил с филмите на Белмондо.
Не ми бяха дали възможност да се защитавам. Съвзех се със завързани очи в багажника на колата им. Щом стигнахме до мястото, където и да беше то, ме измъкнаха и преведоха по някаква чакълена алея. Блъснах се във врата, после в стените на коридор и накрая ме тръшнаха в стола за гости.
Някъде се затвори врата. Завързаха ме и свалиха превръзката от очите ми.
Джери подхвърли на Рогоносеца цигара и запалката.
— Да обобщим. Първо, гаджето ти. Нашите съболезнования. Нямаме нищо общо с този… инцидент. Тя не ни интересуваше. Позволи ми да спомена, че ми изглеждаше симпатично момиче. — Дръпна от цигарата и присви очи. — Независимо дали си глупав, или само се преструваш на такъв, трябва да разбереш, че който и да е оставил бомбата, се е целил в теб. Не в мадмоазел О’Мейли. — Направи движение с пръсти, сякаш почистваше върховете им от нещо мръсно. — Трябва да разбереш, че собствените ти хора са решили да те убият. Знаеш прекалено много. За щастие си заменим. Както и цялата ви проклета култура.
Бях готов да повторя, че нямам представа за какво говори, но явно нямаше смисъл. Държеше се по начин, типичен за французите през по-голямата част на века. Реалността въобще не му правеше впечатление.
— И с какво точно разполагаме? — продължи той. — С американски подполковник, осъден на смърт. Затова, че е вършил мръсната работа за страната си. — Захвърли фаса си и той се удари в носа на обувката ми. — Джон Рейнолдс, държиш се като глупак. Ние сме единствените ти приятели. Не. Позволи ми да ти го кажа по-точно. Може и да бъдем твои приятели, ако ни помогнеш. Ще получиш признателността на правителството на Франция — което, както знаеш, още значи нещо. И ще извършиш едно справедливо дело. — Той се наведе напред, като балансираше тежестта на тялото върху петите си. — Как ще постъпиш? Знаеш, че те ще те убият.
— Дори не знам кои са „те“, за бога. — Вече хриптях. Сякаш стомахът ми се беше скрил в дробовете. — Правите ужасна грешка.
Домакините ми отново заговориха на френски. По-младият започваше да се ядосва. Стотици non. Това, което не можех да си обясня, беше връзката между възрастта и чина им. Джери беше още момче, но не се колебаеше да стъжни живота на Рогоносеца. Явно бяха от различни организации.