Безсмислено е да твърдиш, че хубавите неща идват след неприятности като тази, в която се бях забъркал. Но, от друга страна, е полезно да се вгледаш в себе си. Да купиш на някого скъпа китара е лесно. Истината беше, че всеки път, когато усетех, че се обвързвам сериозно с Тиш, невидима кучка от Клуба на офицерските жени подшушваше в ухото ми, че Тиш е бита карта.
Всичко, което исках в момента, бе да се прибера вкъщи, да включа новото видео и да изгледам филма, отново и отново. Беше жива. И ако някога успеех да си я върна, нямаше да проигравам късмета си.
Единственият добър съвет, който бях получил досега, беше този на Али Алстрьом. Дори и да нямах дискетите, трябваше да се преструвам, че са у мен. Това поне ми беше станало ясно.
Едно беше сигурно: дискетите бяха шансът ми да си върна Тиш жива. И да остана жив.
У кого бяха те? Къде бяха? Откъде трябваше да започна да ги търся?
Изправих се. Бях плувнал в пот.
— Аз съм един глупак — казах на Фарнсуърт. — Ще ми се да беше тук и да ми помогнеш. Измряха прекалено много хора.
Мислено си отбелязах, че трябва да се обадя на Мери и да се убедя, че е изпълнила обещанието си и е заминала. После се отправих обратно към града.
На вратата се позвъни в момента, в който оставях видеото на пода до телевизора.
Беше парижкият рогоносец.
Не му оставих време дори да гъкне. Хванах го за яката и го вмъкнах вътре, затваряйки с ритник вратата зад гърба си. Замахнах толкова бързо, че не му оставих време да блокира удара.
Свлече се, както си стоеше в коридора. Но беше издръжлив. Вместо да избяга или да развее бялото знаме, ми приложи подсечка. Толкова здрава, че почти счупи глезена ми.
Затъркаляхме се по протрития килим в коридора. Бяхме прекалено близо един до друг, за да се нараним сериозно, но все пак достатъчно, за да се опитваме да го направим. Бях по-едър, но той беше по-ядосан, изкарал бе повече курсове по бойни изкуства и използваше и краката си. Копелето миришеше така, сякаш никога не използва дезодоранти.
— Проклет евробоклук — казах. Или изръмжах. Освободих се дотолкова, че да го ударя с всичка сила в корема. За спомен от предишната ни среща.
Беше слаб. Юмрукът ми почти се удари в килима. Изкара го от строя точно за толкова, колкото ми беше необходимо да се докопам до лицето му и да забия кокалчетата между скулата и челюстта му. Можех да преброя зъбите под кожата.
— Ти си… майната ти! — Въобще не бях красноречив. Но наговорих много неща за Джорджия и какво точно ще му направя, ако той е отвлякъл Тиш. Речта ми не се отличаваше с бистра мисъл или завършени изречения. Но за пръв път не ми се налагаше да си сдържам нервите. Чудесно е да дойде твой ред да наденеш ръкавиците, след като всички са се изредили да те използват за боксова круша.
— Не сме… го… направили ние — каза той. — Ние… не…
После здравата ме изрита, като почти улучи слънчевия ми сплит и ме изкара от равновесие. Преди да разбера какво става, дребното копеле се оказа върху мен. Удряше напосоки, но се целеше в лицето ми. Изтърколих и двама ни встрани. Рогоносеца се мяташе като заклещен в багажник заложник.
— Не… сме… го направили… ние — повтори.
Удряхме силно и се опитвахме да се нараним. Но беше смешно. И двамата не искахме да нанесем непоправими щети. Не удряхме в очите, а ако си сериозен, удряш първо там. И на двама ни беше ясно как се убива. Просто се разправяхме по мъжки.
Отхвърлих го от себе си. Блъсна се в масичката на стереоуредбата. Което отново ме ядоса. Клатех се, но още се държах на крака. В тия работи не можеш дълго да запазиш равновесие.
Замери ме с няколко компактдиска. После ме удари ниско в корема.
Болеше.
Скочи на крака и се приготви да ме изрита в лицето. Преместих се точно навреме, повече по късмет, отколкото нарочно, и успях да се докопам до крака му. После дребното копеле се тръшна на пода и беше мой ред да го изритам.
Продължаваше да реагира бързо. Извъртя се и ритна напосоки, като успя да закачи таза ми. За секундите, през които се извивах от болка, вече беше на крака.
Хванах го за пореден път. Преди да успее да се оправи с равновесието. И го хвърлих към един стол. Свлече се върху тапицерията му. Този път натиснах корема му с коляно. Стана ми невъобразимо приятно. Не знам защо възрастните мъже не го правят по-често.
Това го прекърши. Но аз не бях свършил.
— Защо го направихте? — крещях. — Защо, по дяволите, го направихте?
Беше като парцалена кукла. Дори не можеше да стисне ръце в юмруци. Главата му се люлееше. Ударих го между очите толкова силно, че ръката ме заболя. Основата на черепа му изхрущя. Копелето изцапа стола ми с кръв.