Рогоносеца сви рамене.
— Не се интересуваме от момичето. Ако я намерим, е твоя. Ако наистина е жива.
— И всякаква информация за нея. Вие ми казвате каквото знаете, и аз продължавам да ви информирам за това, което знам аз. Но без повече игрички.
Още френски.
Звуковият фон се беше покачил като водно ниво в плувен басейн. Гадни гласове и приглушени звуци, за които не ти се иска да разбираш откъде идват.
— Момчета, наистина трябва да се махаме оттук.
Рогоносеца клекна на няколко инча от лицето ми.
— Добре. Ще се споразумеем. Има и нещо друго. Носят се слухове за някакви дискети. Сигурно знаеш нещо и за тях.
— За пръв път чувам.
Бинтът по носа му беше уловил последните слънчеви лъчи. За разлика от очите му.
— Може информацията на тях да е важна. Нямаме подробности. — Погледна към тъмните очертания на партньора си. — Но ще ти предложа нещо, на доверие. Ако ти попаднат тия дискети — мисля, че ще ги разпознаеш, — в такъв случай ще получиш помощта на правителството на Франция. Ще ти платим. Ще можеш да започнеш нов живот с момичето си. На някое небиещо на очи място.
— Съжалявам, не знам нищо за дискетите ви. Но… от любопитство, колко предлагате?
Рогоносеца несигурно потърка наболата си брада.
— Да кажем… 100 000 щатски долара? Достатъчно за едно начало.
Франция наистина го беше закършила.
— Може ли вече да тръгваме? — попитах.
Тръгнахме си. След залез-слънце гробището се превръщаше в квартален клуб за всякакви мероприятия. За купони. Любовно гнезденце. Упражнение в стрелба. Вървях бързо и накарах и Бокус и Ескофие да ускорят крачка. Някой беше донесъл мощен касетофон. От рапа се носеше лесно различима стопроцентова омраза. Предположих, че щом може да си позволи да донесе електрониката си, без да се страхува, че ще се раздели с нея, собственикът й трябва да е яко момче. На оградата бях убеден, че изходът ще е заварден от местните гангстери, но сенките се оказаха просто деца. Може би щяха да си опитат късмета с един, но не и с трима.
— Приятел, имаш ли долар? — ме попита едно от по-малките.
— Глупак! — изсмя се по-голямо момче — Няма да ти дадат нищо, копеле.
Идването на тъмнината беше накарало обитателите на улицата да изчезнат от верандите. Навсякъде щорите бяха пуснати. Под една улична лампа, пънкар проповядваше нещо на две-три от приятелчетата си. Успокоих се чак когато влязохме в колата.
Пежото не пожела да запали. Джери натисна газта няколко пъти, после го изрита и накрая излезе и прегледа двигателя. След малко към него се присъедини и Рогоносеца. Мартин и Луис. Допълних бройката до трима.
Цяла лавина merde.
— Момчета — казах, — препоръчвам ви да я заключите добре и бързо да се придвижим до онзи мост там. Не се безпокойте за колата. Тия хлапета имат достойнство.
Рогоносеца ме изгледа патетично.
— Но аз съм се подписвал за тази кола. В посолството.
Осма глава
Паркирах форда близо до вкъщи. На непозволено място, за по-бързо. Бях изплашен. И се чувствах по-глупав отвсякога.
Бях искал да питам Рогоносеца какво имаше предвид с това, че сме ги направили на глупаци още преди да вдигнем във въздуха лабораторията им. Мисълта ме беше измъчвала с дни. Но когато имах възможност да го задам, въпросът сякаш беше излетял от главата ми.
Трябваше да се наспя. Все пак беше начин да се отърся за малко от проблем, с който още не бях напълно наясно.
Кори ме чакаше на стълбите пред вратата. В моя квартал можеш да си го позволиш, в случай че не си замесен с хора, които си падат по бомби, отвличания и убийства. Приличаше на дете. Докато не се изправи.
— Безпокоих се за теб — ме уведоми. Отново използваше гласа си за особени случаи.
— Да влезем вътре. — Отключих с най-голямата скорост, на която бях способен.
— Пак ли те преследват?
Не отговорих на въпроса и затръшнах вратата, като се надявах вътре да не ме чака някоя нова изненада. Тръгнах нагоре по стълбите, но се сетих, че трябва да свърша още нещо. Отидох в кухнята и отворих чекмеджето с покривките.
— Вземи си го — бутнах револвера в ръката й. — Трябва да съм бил луд да те оставя да ми го пробуташ. Откъде, по дяволите, въобще си намерила това нещо? Да не ти го е дал назаем кметът?
Погледна ме в очите.
— Беше на Ем.
Това ме поохлади.
— Ем не беше от хората, които държат пищови в къщата си.
— Беше изплашен. Казах ти. Не знам защо. Страхувах се, че ще се самоубие. — Спря за момент и пристъпи към мен. — Или че ще убие мен. Нещата между нас вървяха на зле. Скрих го.