Веждите ми почти докосваха тавана.
— Скрила си го? И, естествено, малката Кори го е направила толкова добре, че отрядът златотърсачи, които претърсиха апартамента на Ем, не е могъл да го намери. Стига, Кори.
Тя сви рамене.
— Не го бях скрила в апартамента. Отнесох го в службата.
— Скрила си го в сенаторски офис?
— Не е ли хитро?
— Няма как да си го прекарала покрай охраната.
— Ултравиолетовите детектори са за туристите. Имам пропуск.
Поклатих глава.
— Кори, баща ми ми е казвал да внимавам много с момичета, които си играят с огнестрелни оръжия.
— О, престани, Джон. Не знаеш колко ми беше трудно. Ти продължаваш да мислиш за Ем като за велик романтичен герой. Е, той беше най-големият кучи син, който се е раждал някога. И пиеше като руснак. Залиташе и се блъскаше в стените през по-голямата част от времето. Или блъскаше мен в стените. Ако не ми трябваха пари, никога не бих останала с него. Сега можеш да ме изпратиш в затвора.
— Не искам да говориш повече за Ем. Знаеш ли, че днес беше погребението му?
— Колко букета изпрати? Мислиш ме за черната вдовица, нали? Е, какво ще кажеш за следното: страх ме е. Наистина ме е страх, господин военен. И знам за погребението на Ем повече от теб. Гробището „Уитиър“. Само за стари масачузетски фамилии. Церемонията ще се води от преподобния Франсис Барлоу. — Изкриви малката си уста. — Познаваха Ем и не биха позволили да ги притесняват разни помияри. Казаха на света да си гледа работата. „Семейство Карол не се нуждае от съчувствието на масите.“ Виждал ли си ги, Джон? Отнасяха се с мен като с боклук само защото баща ми не е бил голяма клечка. Бяха ужасени от перспективата той да се ожени за мен.
— Щеше ли да го направи?
— Не.
— Така ли?
— Предложи ми. Отказах. Знаех, че няма да мога да го изтърпя за цял живот. — По лицето й се изписа омраза. Истинска. — Опитай някога да движиш с алкохолици. Трябва да чакаш половин час, преди да използваш тоалетната, след като те са били там.
— Запази подробностите за автобиографията си. Трябва да тръгвам. — Отново се запътих към стълбите.
Последва ме. С револвер в ръка.
— Къде отиваш? Какво става?
Влетях в спалнята си. Бикините и книгите на Тиш още лежаха по пода. Взех един куфар, който ченгетата бяха захвърлили в ъгъла, и започнах да събирам вътре най-необходимите неща.
— Къде отиваш?
— Внимателно с тоя топ. Не знам къде отивам. Просто трябва да се махна оттук. Прекалено е оживено. Трябва да помисля. Да си обясня някои неща.
— Нека да дойда с теб. Може да съм ти от помощ.
— Кори, за военните инструктажи винаги подготвяме три тактики, от които да си избере шефът. — Вдигнах купчина чорапи от пода. — Тактика номер едно е тази, която искаш той да избере. Номер две би приел, но не е добра колкото първата. И последната е толкова глупава, че знаеш, че шефът не би я приел за нищо на света. — В приглушената светлина беше трудно да различиш дали чорапите са кафяви или черни. Хвърлих всички в куфара. — Ако те взема със себе си, ще постъпя според план номер три.
— Моля те. Не разбираш колко съм изплашена.
— Вън на стълбите не личеше да те е страх. Не приличаш на изплашена, скъпа. И не виждам някой да те преследва. Освен обичайните заподозрени, от които в този град се навъртат с хиляди. Стотици хиляди. — Сгънах три смачкани чифта спортни гащета. Не знаех колко дълго ще ми се наложи да отсъствам. Трябваше да съм в службата в понеделник сутрин. Но не бях много оптимистично настроен. И знаех, че ще направя всичко по силите си, за да намеря Тиш. — Кори, мога да ти кажа, че единственото, от което трябва да се страхуваш, е да се навърташ около мен.
— Страх ме е да остана сама.
— Обади се на сенатор Фауст. Обзалагам се, че ще направи нещо за теб. И свали този пищов. Оръжията не са играчки.
— Не мога да му се обадя. Искам да кажа, не искам да му се обаждам. Не мога да му се обадя.
Отидох в банята и изпразних лавиците в стар несесер за бръснене.
— Мислех, че Фауст е в списъка на най-изгодните партии? Харесван от жените. Големият ти шанс да успееш, бейби.
Седна на леглото, което не беше оправяно от много време. Плъзна револвера по матрака и зарови лице в дланите си.
— Опитах се да ти обясня, но ти не ме слушаш.
Спрях.
— Е, добре. Последна възможност. Какво ще ми кажеш, Кори? Честно казано, не мисля, че една екскурзия с мен е най-примамливият начин да си прекараш съботната вечер.
Погледна ме. По начина, по който гледат влюбените жени. А може любовта и страхът да се проявяват по един и същи начин.
— Един човек дойде в офиса. Да се срещне със сенатора. Никога не са идвали в събота. Не е позволено. Дори и когато Конгресът е в сесия.