— Господи — казах. Над мен прогърмя самолет, бяхме в обсега на пистите на „Нешънъл“. — О, господи.
Вече знаех защо толкова искаха да си върнат дискетите.
Защо бяха готови да убиват заради тях. Защо Ем и Фарнсуърт бяха рискували всичко.
Рогоносеца излезе при мен. Здраво, малко копеле. Добре се оправяше в тъмното.
— Разкарай се. — В очите ми имаше сълзи, но не вярвах да ги види на лошата светлина.
— Ти също. Добре ли си?
— Не. — Не мислех, че някога отново ще се чувствам добре.
— Знаеш нещо. Кажи ми какво знаеш.
Избърсах крадешком очите си и поклатих глава.
— Ти вече го знаеш. Тъпи сме като галоши. Трябваше да се сетя още в самото начало.
— Какво знам?
Обърнах се и погледнах към другия бряг на реката. Гледката не беше кой знае какво. Малко светлина, останалото тънеше в мрак. Помислих за момент за Кори. Дори тази мисъл беше за предпочитане пред това, което току-що бях разбрал. Гледах града си и разбрах, че не Ем беше уредил. Кори да работи на Хълма. Само си мислеше, че го е направил той. Фауст беше свързан с Нечестни и Хънт. Моят дълбокомислещ приятел Роб Бърнс съвсем беше объркал всичко. Сенаторът е обработил Ем. Фауст и Кори играеха заедно. Както и бог знае още колко униформени копелета като Габриели. Нямаше как да са го запазили в тайна. Колко генерали от въздушните сили бяха замесени? Явно много. Може да беше стигнало и до армията. Беше страхотно. И с чудовищни размери.
Двамата с Тиш бяхме просто прашинки пред останалите.
— Какво знам? — повтори той.
Погледнах го.
— Вие сте мръсници. Заради вас пикая розова лимонада.
— Аз пък съм с колан. Заради бъбреците. И носът ми е зле. Носът е гордостта на семейството ми, а ти го счупи. Мисля, че сме квит.
— Не сме.
— Какво искаш да кажеш?
Ровех с пета в калта и като дете се мъчех да отложа момента. Трябваше да му издам една от най-големите тайни на страната си. Нещо, което сам не знаех допреди пет минути.
— Не разбираш ли? — не издържах. — Не разбираш ли, за бога? Трябвало е да взривят лабораторията ви. Защото плановете не стават за нищо. Не сме ви пробутали фалшиви планове, нито сме измислили нови. Взели сте истинските. А ние е трябвало да унищожим всяка следа от тях, всяко доказателство. — Нямах сили да го погледна. — Проклетият самолет не става за нищо.
— Това е… абсурдно.
— Ей, а аз си мислех, че французите са циници. — Изсмях се. Прозвуча като предсмъртния хрип на някакво животно. — Всичко е… само защото Бойният бомбардировач на следващото поколение не е нищо повече от една измама. Лъжа. Фалшификация.
— Не е възможно.
— Разбира се, че е. През Войната в Залива имахме бомбардировачи В–1, които отказаха да излетят. Имаме В–2, които не стават за нищо. Не ни е за пръв път. Само че сега е по-мащабно.
— Мисля, че лъжеш. Опитваш се пак да ни преметнеш.
Исках да го цапна. Почти го направих.
— Добре. Пак е твой ред. Кажи, какво не беше наред с модела, който откраднахте? Защо решихте, че чертежите са подправени? Откъде разбрахте, че има нещо гнило?
Изпуфтя леко. Като дете, което се преструва, че пуши цигара.
— Ами беше съмнително дали ще е невидим. Компютрите ни сочеха, че подобен самолет ще се засича от последните модели радари. — Замълча за момент. Нищо чудно да премисляше колко да ми каже. — И материалите за сплавта. Нали това е голямата ви тайна? Която искахте да скриете? Е, нашите учени не вярваха, че материалите са стабилни. Затова решихме, че сте ни направили на глупаци. Сплавта щеше да започне да се разлага след… мисля, че казаха пет години. Още няколко години и самолетът щеше да е за боклука. Щеше да се стопи. Като восък, нали така се казва? Решихме, че се опитвате да ни разорите и после да ни оставите без отбрана. Така че да трябва да просим от Америка.
Стоях с ръце в джобовете и наведена глава.
— Това е, приятел. Върхът на капитализма. Опитай се да си го представиш. Ние построяваме проклетия самолет. И докато се изпълни поръчката, флотилията вече е започнала да се разлага. — Погледнах го. Не можех да владея лицето си. — И какво ще трябва да правим тогава? „Макон-Болт“ ни е завлякъл с 300 милиарда. И без това ще е единствената останала компания. Сделката с ББСП ще изкара от играта всички други фирми. „Макон-Болт“ ще ги изкупи за жълти стотинки. И патриотите в „Макон-Болт“ ще съобщят колко много съжаляват за ББСП и не могат да си обяснят как са допуснали да се случи подобно нещо. А ние ще им дадем 600 милиарда, за да опитат отново. Страшно добре замислено. От икономическа гледна точка е много по-доходно, отколкото да построиш нещо, което да е трайно и да работи.