Анри се върна към въпроса.
— Чуй ме добре. Имаш няколко възможности. Можеш да направиш така, че да спреш болката. Или да те довърша и да сложа край на сексуалния ти живот. — Разтегна устни в жестока усмивка. После добави: — Няма да можеш да чукаш повече, какво ще кажеш? Ще ти се хареса ли това, торба с лайна такава?
— Моля ви! — измуча Фауст. Потеше се и се задъхваше, все още неспособен да отвори очите си. — Моля ви.
— Кажи ни за самолета. Кажи ми защо не работи.
— Не знам. Не съм учен. Не разбирам…
Анри запрати юмрука си право в носа му. Направи го красиво. Не можеше и да се сравни с хватката, която беше приложил на мен. В момента, в който ръката му се отдръпна, кръвта потече надолу и се вля в по-бавния поток от устната на Фауст.
— И аз не съм учен — каза Анри спокойно. — Така че няма да имаме нужда от техническите термини. Мисля, че трябва да говориш.
— Аз съм щатски сенатор! — изкрещя Фауст.
Анри се изсмя. Последван от Жерар, който закачливо издърпа ушите на сенатора. След което сграбчи лявото му ухо и го отскубна от черепа му. Сякаш правеше фокус. Отново затисна устата на Фауст.
Никога не бях присъствал на подобно нещо. Стомахът ми се обърна. Въобще не можех да се сравнявам с тези момчета. И не исках да ми бъдат врагове.
Не знам дали Фауст наистина разбра какво му се беше случило. Но усети болката. Наведе се напред с цялото си тяло. Клатеше се в агония. Лицето му беше обляно в сълзи и кръв. Без да вдига ръка от устата му, Жерар подхвърли ухото на Анри.
Анри го разклати пред очите на Фауст. Изразът в тях се промени. На няколко пъти.
Беше нещо, което ти се иска да забравиш.
Фауст най-после разбра, че нещата вече са на живот и смърт. Независимо от факта, че беше щатски сенатор. Жерар нарочно освободи устата му. Фауст се отдръпна назад и се свлече на пода. Кръвта му закапа върху бледосиния килим.
От номера с ухото ме побиха тръпки. Не знаех, че подобно нещо е възможно да се направи. Бях се прехвърлил в друга реалност.
Анри захвърли ухото на леглото и коленичи до сенатора.
— Мръсно прасе — започна. — Знаеш ли колко френски граждани умряха от твоята експлозия? Колко живота са съсипани? Колко семейства? Колко деца останаха без бащи?
Ти ни причини това… а всичко, което ние искаме от теб, е да говориш. Да ни кажеш за този самолет. И защо поставихте бомбата. — Анри се извърна към мен, бавно, сякаш ме гледаше през бездна. — И за бомбата в Джорджия. За убийството на собствените ви хора. — Върна се към Фауст. — Говори сега. За последен път ти го предлагам.
— Не чувам — изплака Фауст. — Нищо не чувам.
Някак си и тримата знаехме, че ни чува. Но не лъжеше. Просто не разбираше какво се беше случило с тялото му. Откъсването на ухото трябва да беше ужасно болезнено. Може там да бяха останали звуци, скрити за нас. Продължаваше да възприема думите на Анри, макар да вярваше, че е загубил слуха си. Безпокоях се, че няма да е способен да мисли или говори членоразделно.
— Ще ти откъсна и другото ухо — каза Анри. — После топките ти. Може да ти извадя и очите. Ще те разчленя на парчета.
Фауст се сви в родилна поза. Плачеше. Но най-после проговори.
— Не съм искал… да го правим. Нечестни. Той плати. На Габриели. И Хънт. Хънт е маниак. Луд човек. Обича да убива. Ще убие всеки. Самолетът е прекалено мек. Топи се като лед. Но могат да го обработят… да направят така, че да издържи достатъчно дълго… докато свърши поръчката. Другите неща. Системите. Електрониката. Нищо не работи както трябва. Но покритието. Там положението е най-лошо. Покритието. — Разплака се по-силно и заудря глава с подутите си ръце. После си наложи да продължи да говори. — Французите го откраднаха. Вие го откраднахте. Знам. Вие знаехте всичко. Цялата сделка можеше да пропадне. Много пари. „Макон-Болт“… всички… беше страхотна сделка… — Разрида се. Никой мъж не трябва да достига до такова състояние. — Трябваше да убием французите. Да убием всичките. Всички французи. Да убием всеки, който знаеше. Хънт искаше да избие и други…
— А втората бомба? В собствената ви лаборатория?
Фауст започна да трепери. Предполагам, че изпадаше в шок. Анри го зашлеви през лицето. Удряше под погрешен ъгъл и не се получи. Но беше достатъчно да върне сенатора към царството на живите.
— Разкажи ми за другата бомба.
— ЦСС. Мръсници. Шибани проклети копелета. Проклети лайна. Провеждаха свои… техни шибани тестове. В нашите лаборатории. Зад гърба ни. Бяха надушили нещо. Централните счетоводни служби. Копелета до един. Мислеха се за богопомазани… бяха сформирали екип в лабораторията. Трябваше да ги отстраним. Да отстраним всички, които знаеха нещо. Можеха да развалят всичко. Хънт каза, че трябва да ги убием.