— Няма такова нещо като късмет. Но тя не го разбира.
Както не разбира и всичко останало. Познавам тия като нея. Сигурно ти е пробутала сцената колко много съжалява. Цялата в сълзи. „О, не мога да ти родя бебчета…“ Стегни се, Джон. Такива като нея не изпитват съжаление. Само я е яд, че са я хванали.
— Разкарай се.
— Вярваш в представата, която си си създал за нея. Тя е просто кучка, която за момента се държи добре. Защото си мисли, че е спечелила от лотарията, и иска да е сигурна, че ще си получи наградата. Ако наистина направиш глупостта да се ожениш за нея, няма да минат и шест месеца и тя вече ще е коленичила и ще прави свирки на някой агент или продуцент. Може и на момчето, което ви носи вестниците.
— Отвращаваш ме.
— Просто съм откровена.
— Не, не си. Ти си самият дявол.
— Джон, знаеш ли какво се случва с романтиците? Децата им никога не приличат на тях.
Телефонът иззвъня. И двамата млъкнахме. След второто позвъняване Кори ми каза:
— Кажи му, че това, което иска, е у теб. Съгласи се да се срещнете. На твой терен. Това е шансът ни, Джон.
Звънеше жена, която се представи като Мелиса. Предложи ми специална занижена начална сума за издаване на нова „Мастъркард“.
Затворих.
— Търговски агенти.
Кори имаше един начин да те погледне така, сякаш се целеше с невидима пушка.
— Беше онзи полицай, нали?
— Не. Беше оферта за кредитна карта. Наистина.
— Джон, трябва да обсъдим това. Какво точно си казал на полицията?
— Почти нищо. Само необходимото, за да ме пуснат да си ходя.
— Ченгето ли ти каза? За мен и Али?
— Да.
— Какво друго знае за мен?
— Мисли те за таралеж в гащите. Предупреди ме да стоя надалеч от теб.
— Следи ли ме?
— Предполагам, че му се иска. Но тук е Вашингтон, скъпа. Ченгетата са заети в двайсет и четири часово ровене из хорските мръсотии. Ние сме дребни риби.
— Разбрал ли е нещо?
— Не мисля. — Но аз бях разбрал. Кори беше прекалено добра за Холивуд, но поне веднъж аз разполагах с повече информация от нея. Което значеше, че не е толкова гъста с Хънт и компания. Който и да подслушваше телефона ми, не беше споделил информацията с Кори. Предполагам, че и с Али. Поне ми се искаше последното да е вярно. Но и вярвах, че благодарение на обаждането на Дики Хънт ще приеме Кори за сто процента ненужна. Знаеше, че ченгетата са я свързали с убийството на Фауст. Което не беше извършено под благословията му. Предполагам, че изгаряше от нетърпение да си поговори с Кори за това.
Залозите продължаваха да се покачват.
— Не казвай на полицията нищо повече от необходимото — каза Кори. Искрено. — Няма да ти е от полза.
— Кори, стигнал съм дотам, че ме е страх да кажа нещо на самия себе си.
— И на другия. Французинът, който беше тук. Онзи, с когото се би. Опитвал ли е пак да се свърже с теб?
Зачудих се дали ме изпитваше. Бях готов да се проваля.
— Не, мисля, че ченгетата успяха да го уплашат. Жабарите още фучат за бомбата в лабораторията си. Но дори и те имат достатъчно мозък да преценят, че не съм забъркан.
— Стой настрана и от тях — каза Кори. — Не им казвай нищо. Аз съм единствената, на която можеш да разчиташ. Повярвай ми.
Телефонът иззвъня пак. И двамата подскочихме.
Беше Али.
— Джон. Хей, Джони. Шибаният часовник си тиктака. Тик-так, тик-так. Имаш ли добри новини за мен, а? Получи ли откровение?
— Може би.
— Какво е това, по дяволите? „Може би.“ Говори!
— Не по телефона.
— Не ми губи времето, Джони.
— Майната ти, Али. Достатъчно съм анализирал ситуацията, за да разбера, че ти имаш много по-голяма нужда от мен, отколкото аз от теб. Ти си един нещастник. Така че зарежи ролята на лошо момче.
— Джон, гледал ли си порно? От тия, дето цялата банда се изрежда на някое маце и после започват да я измъчват? Режат я парче по парче. И накрая я убиват. Направо пред камерата. Е, мое задължение е да ти кажа, че свръхреалистичното кино не е само една от легендите на съвременното изкуство. Само трябва да преминеш границата и ще видиш как се снима. В едно малко ранчо по магистралата към Мексико. Рижата има потенциал на звезда.
— Страшно се изплаших, Али.
— Опитай се да слезеш на земята. Завесата се вдига утре сутрин, Джони.
— Ето какво ти предлагам, Али. Имам нещо, което ти търсиш. И съм готов да ти дам да го пробваш. Ако кажеш вълшебната думичка.
— Кажи ми, че са у теб, Джон. Кажи ми!
— Чакай ме в „Мосю Пол“. В югоизточния край на авеню „Пенсилвания“. Ще бъда на бара. След половин час. Ако закъснееш, отивам директно при генерал Хънт. А ти можеш да се изхранваш със снимане на филми в Мексико.