— В името Божие, що за история е това?
Все още усмихнатият непознат каза:
— Твоята, Кар-Мо-Дий! От еманацията на това-което-е ти спечели малка част от онова-което-би-могло-да-бъде. Ликуваш, не? Конкретно: твоето име бе изтеглено измежду останалите; случайното отново се самоосъществи и розовопръстата Неопределеност пак ликува с пресъхнали от дрогите устни, докато древната Константност за кой ли път се свива в своята Пещера на Неизбежността. Нима това не е причина за? Тогава защо ти не?
Кармоди стана, чувстваше се съвсем невъзмутим. Незнайното плаши само ако предизвика упорито отхвърляне. (Разбира се, Вестоносецът знаеше това.)
— Кой сте вие? — настоя да узнае Кармоди.
Непознатият обмисли въпроса и усмивката му избледня. Полугласно промърмори:
— Ах, тези червеи с мъгляви мозъци! Пак са ме преработили неправилно! Че така бих могъл да се осакатя под тежестта на покрусата! Дано безпогрешно се явяват сами на себе си в собствените си кошмари! Както и да е, преобразявам се, приспособявам се, превръщам се…
Непознатият притисна ръце към главата си и им позволи да потънат пет-шест сантиметра в нея. Пръстите му зашаваха, сякаш свиреше на твърде малко пиано. Незабавно се промени в нисък тантурест мъж, оплешивяващ, облечен в неизгладен делови костюм и понесъл издуто куфарче, чадър, бастунче, списание и вестник.
— Така правилно ли е? — попита той. — Да, виждам, че е — отговори си сам. — Наистина се налага да се извиня за мърлявата работа, която върши нашият Център по подобието. Ами че миналата седмица се появих на Сигма IV във вид на гигантски прилеп, захапал в човка Уведомлението, за да открия, че моят получател бил член на семейство „водни лилии“. А два месеца преди това (естествено използвам еквивалентите на местните понятия) изпълнявах мисия на Стария свят Тагма, обаче онези тъпанари от Подобието ме преработиха да изглеждам като четири девици, докато правилната процедура очебийно е била да…
— Не разбирам и думичка от това, което говорите — прекъсна го Кармоди. — Ще бъдете ли така любезен да ми обясните за какво е всичко това?
— Разбира се, разбира се — съгласи се непознатият. — Нека само проверя местните значения на термините… — Притвори очи, после ги отвори. — Странно, твърде странно — промърмори той. — Изглежда вашият език не предлага опаковката, която моят продукт изисква. Тоест образно казано. Но пък кой съм аз, за да отсъдя? Предполагам, че неточността може да бъде и естетически приятна. Всичко е въпрос на вкус.
— Но какво означава всичко това? — повтори Кармоди с нисък, зловещ глас.
— Ами, сър, разбира се, че това означава Междугалактическата лотария! И, разбира се, вие печелите! Това предположение е следствие от обстоятелствата на моята поява, нали така?
— Не, не е — заяви Кармоди — и въобще не знам за какво приказвате.
Сянка на съмнение мина по лицето на непознатия, после сякаш бе изтрита от гумичка за моливи.
— Вие не знаете! Но разбира се! Предполагам, отчаял сте се от очакването да спечелите и сте оставил увереността настрана, за да не размишлявате повече над нея. Каква несполука, че дойдох в момент, когато умът ви се е вцепенил! Но нямах намерение да ви обидя, уверявам ви. И базата данни не ви е под ръка? Така си и мислех. Тогава ще ви обясня: вие, мистър Кармоди, спечелихте от Междугалактическата лотария. Вашите коефициенти бяха изтеглени от Случаен селектор за форми на живот, Част четвърта, Клас 32. Вашата Печалба — прекрасна Печалба, уверен съм в това — ви очаква в Галактическия център.
Кармоди се усети, че опитва да се убеди по следния начин: „Или съм луд, или не съм луд. Ако съм луд, мога да отхвърля халюцинациите си и да потърся психиатрична помощ. Но така бих се озовал в нелепото положение да отричам онова, което сетивата ми казват, че е вярно, и то в името на някаква смътно разбираема рационалност. Това лесно би могло да усложни вътрешните ми противоречия, задълбочавайки лудостта ми до степен, при която моята нажалена съпруга ще бъде принудена да ме прати в съответното заведение. От друга страна, ако приема тази предполагаема халюцинация като действителност, накрая пак може да се озова в същото заведение.
Ако не съм луд обаче, значи всичко наистина ми се случва. И това наистина случващо се е необичайно, уникално събитие, приключение от най-голяма величина. Явно (ако това наистина се случва) във Вселената има същества, превъзхождащи хората по разума си, както винаги съм подозирал. И тези индивиди провеждат лотарийни тиражи, в които изтеглят случайни имена. (Несъмнено имат пълното право да правят това; не виждам защо лотарията да е несъвместима с висшия разум.) И накрая, в тази предполагаема лотария е изтеглено моето име. Това е даваща възможности случка, току-виж, на Земята за пръв път й се пада печалба от тази лотария. И такава Печалба би могла да ми даде богатство или слава, или пък жени, или пък знание, а струва си да имам което и да е от тези неща. Следователно, като премисля всичко, за мен е по-добре да вярвам, че не съм луд, и да отида с този господин да си прибера Печалбата. Ако греша, ще се опомня в някое от онези заведения. Там ще се извиня на лекарите, ще заявя, че разбирам същността на халюцинацията си и вероятно ще успея да си възвърна свободата.“