— Не можете ли да създадете машини, които да го правят? — попита Кармоди.
— Машини! — презрително изрече Чиновникът. — Имаме си ги много, някои дори са изтънчено сложни. Че и най-добрите сред тях доста приличат на някой учен идиот! Справят се задоволително с прости и досадни задачи като създаването на звезди или унищожаването на планети. Но дайте им нещо по-трудничко, като например да утешат вдовица, и те просто се пръсват на парчета. Бихте ли ми повярвал, че най-големият компютър в нашия отдел е в състояние да оформи релефа на цяла планета, но не може и едно яйце да изпържи, нито да изсвири вярно и една мелодия, а пък за нравствеността знае по-малко и от новородено вълче? Ще пожелаете ли такова нещо да направлява живота ви?
— Разбира се, че не — съгласи се Кармоди. — Но никой ли не може да създаде машина, способна да твори и отсъжда?
— Някой е успял. Била е проектирана да се учи от опита си, което означава, че трябва да прави грешки, за да стига до истините. Среща се в множество форми и размери, повечето доста подвижни. Недостатъците й са очебийни, но изглежда съществуват като противовес на нейните качества. Досега никой не е подобрил проекта по същество, макар и мнозина да са опитвали. И това простодушно устройство се нарича „разумен живот“.
Чиновникът си позволи самодоволната усмивка на човек, съчинил афоризъм. Кармоди изпита желание да го прасне точно по дебелия вирнат нос. Но се въздържа.
— Ако вече приключихте с лекциите — каза той, — бих искал да си получа Печалбата.
— Както желаете. Ако сте напълно сигурен, че я искате.
— А има ли причина да не я искам?
— Никаква конкретна причина — увери го Чиновникът. — Само една от общ характер — въвеждането на всеки нов обект в структурата на нечий живот има склонността да оказва разрушително въздействие.
— Ще поема този риск — каза Кармоди. — Дайте да я видим тази Печалба.
— Така да бъде — въздъхна Чиновникът. Извади голям формуляр от един тесен заден джоб и хвана молив. — Първо се налага да попълним това. Името ви е Кар-Мо-Дий, вие сте от Планета 73С, система ВВ454С252, Ляв квадрант, координати в Местната галактическа система LK и CD, избран сте случайно измежду приблизително два милиарда участници.
— Щом казвате — обади се Кармоди.
— Я да видим сега — Чиновникът припряно плъзгаше поглед по страницата, — мога да пропусна алабалистиката относно приемането на Печалбата на ваш риск и по ваше усмотрение, нали?
— Ами да, пропуснете я.
— После идва разделът за Класификацията по ядивност, частта за Взаимното споразумение относно Нежеланите последици между вас и Канцеларията на лотарията на Галактическия център, също частта за Безотговорната етика, разбира се, и за Определяне остатъка след приключване. Но всичко това е съвсем стандартно и предполагам, вие ще го спазвате.
— Разбира се, защо пък не? — отвърна замаяният Кармоди.
Жадуваше да зърне как изглежда една Печалба от Галактическия център, щеше му се Чиновникът да спре това ровене из дреболиите.
— Много добре. Сега просто потвърдете пред този психочувствителен участък в края на страницата, че приемате условията, и това е всичко.
Без да е наясно какво се очаква да направи, Кармоди помисли: „Да, приемам Печалбата и свързаните с нея условия.“ Краят на страницата порозовя.
— Благодаря ви — каза Чиновникът. — Самият договор си е свидетел на споразумението. Поздравявам ви, Кармоди, ето я и вашата печалба.
Той подаде весело оцветената кутия на Кармоди, който измънка нещо за благодарност и започна трескаво да я разопакова. Обаче не напредна много. Беше прекъснат внезапно и грубо. В стаята нахлу нисък мъж в блещукащи дрехи, без нито един косъм по себе си.
— Ха! — извика той. — Кълна се в Клоотенс, спипах те на местопрестъплението! Ти наистина ли си въобразяваше, че ще ти се размине?
Мъжът се втурна към него и грабливо посегна към Печалбата. Кармоди я дръпна по-далеч от ръката му.
— Ти какво си мислиш, че правиш, бе? — попита той.
— Какво правя ли? Дошъл съм да си поискам падащата ми се по право Печалба, какво друго? Аз съм Кармоди!
— Не, не си — възпротиви се Кармоди. — Кармоди съм аз.
Дребосъкът поспря и го изгледа с любопитство.
— Твърдиш, че си Кармоди?
— Не твърдя — аз съм Кармоди.
— Кармоди от Планета 73С?
— Не знам какво означава това. Ние наричаме мястото Земя.
По-ниският Кармоди впи поглед в него, а гневът по лицето му беше изместен от изумление.