— Не разбирам почти нищо от магьосничество, но доколкото съм запознат със способностите на херцог Пъг, съм склонен да вярвам, че ако не е тръгнал по своя воля, голяма част от двореца щеше да е разрушен и опожарена.
— Може ли да видя бележката? — попита Оуин.
— Обърни се с тази молба към лейди Катала. Ще пратя някой да я попита дали би желала да разговаря с вас.
Скоро дойде един паж, който потвърди, че лейди Катала е готова да се срещне с новопристигналите. Тримата го последваха към личните покои на Пъг.
Въпреки дребния си ръст Катала бе изумителна жена, излъчваща сила и воля. Личеше си, че е обезпокоена от изчезването на Пъг, ала се владееше отлично.
Акцентът й се стори странен на Оуин — приличаше на цурански, но не беше съвсем същият.
— Казаха ми, че сте дошли да търсите мъжа ми? — бяха първите й думи.
— Да, милейди — отговори Горат. — Носим съобщение от принц Арута, който има нужда от него.
— Къде е той? — попита Оуин.
— Не зная — отвърна тя. — Помните ли дъщеря ми?
Горат кимна.
— Тя изчезна преди няколко дни. Отидох да потърся Пъг в кулата. Той също беше изчезнал.
— Може би са отишли някъде заедно? — подхвърли Грейвс.
Катала го изгледа внимателно и попита:
— Познаваме ли се?
Оуин побърза да ги представи.
— Абате — продължи жената, — мъжът ми никога не би заминал, без да ме предупреди. А и не би оставил толкова тайнствена бележка.
Тя им показа парче пергамент, върху което бе изписано:
За Томас! Книгата на Макрос!
— Какво може да означава това? — попита Оуин.
— Томас е приятел от детинство на Пъг — отвърна Катала. — Сега живее в Елвандар.
— Облеченият в бяло и златно? — попита Горат.
— Да, това са неговите цветове — потвърди Катала.
— Чувал съм да се разказва — продължи Горат, — че когато пътниците от Небесното езеро за Зелено сърце приближат границата със земята на еледелите, пред тях понякога се появява странник, облечен в одеждите на валхеру. Силата му била страховита.
— И това не са празни приказки — рече Катала. — Това е Томас и той е може би единственият в цяла Мидкемия, който би могъл да открие мъжа и дъщеря ми.
— Пратихте ли някой при него? — попита Оуин.
— Още не. Принцът взе със себе си по-голямата част от армията. В града сега се разпореждат капитанът на кралската стража и шерифът на стражниците. И двамата не искат да отделят от оскъдните си сили за изпълнението на задача, която според тях не е толкова важна. — На лицето й се изписа тревога. — Няма кого да изпратим, а и не съм съвсем сигурна дали това послание е за Томас.
— Може би Пъг е искал някой да отнесе на Томас тази „Книга на Макрос“? — предположи Горат.
— Аз помагах на Пъг да каталогизираме цялата библиотека на Макрос, която бе останала на Острова на магьосника, както и книгите, пратени в Звезден пристан. Мога да ви кажа, че такава книга няма. Сигурна съм, че става въпрос за нещо друго.
Оуин погледна Грейвс и Горат.
— Дали ние да не отнесем бележката в Елвандар?
— Оуин, истина е, че съм задължен на теб и приятеля ти, но животът ми виси на косъм — отвърна Грейвс. — Трябва да отида в храма на Ишап и да изтърпя отреденото ми наказание — каквото и да е то. — Той се огледа, сякаш се страхуваше, че могат да го чуят. — Ако обитателите на това място знаеха за една десета от подвизите ми, отдавна да са ме тикнали в тъмницата.
— Може би бихме могли да ви помогнем с нещо? — предложи услугите си Катала.
Оуин вдигна рака.
— Милейди, този човек е искрен. Вярно, че е предал народа и вярата си, но е бил движен от любовта си към една жена.
— Трябва да се явя в храма и да се изповядам докрай — рече Грейвс. — Извинете ме, но ще тръгна веднага. — Той улови Оуин, отведе го встрани и му прошепна: — Ако тръгнете на север, отбийте се в Сартското абатство. Там сигурно ще знаят нещо повече за тази „Книга на Макрос“. Разкажете им всичко, което се случи напоследък.
— Надявах се да плаваме с кораб — рече Оуин. — Той погледна към Катала. — Ако жената на магьосника може да го уреди.
— Вземете кораб от Сарт — предложи Грейвс.
— Може и така да направим — склони Оуин. — Ас теб какво ще стане?
Грейвс сви рамене.
— Най-вероятно ще ме пратят в изгнание. Може да ми позволят да изкупя греховете си с години упорит труд, но малко се съмнявам. Нищо чудно да уведомят властите за извършените от мен престъпления и да оставят на тях да ме съдят. — Изглеждаше съвсем незаинтересуван от участта си. — Искам да намеря Кет и да я изведа от града. Направих всичко това само за да я защитя и не искам жертвата ми да е напразна.
— А тя как ще се оправи?