Грейвс се засмя.
— Моята Кет е жена с голям талант и способности. Предполагам, че вече си е подготвила път за бягство и само чака вест от мен.
— Ще можеш ли дай пратиш вест?
— Стига да намеря някой от Шегаджиите.
— В такъв случай желая ти успех, абате.
— Успех и на теб, Оуин. — Той се обърна към Горат. — Ти също се пази. — Грейвс се поклони на Катала. — Сбогом, милейди. — И излезе.
— Милейди — каза Оуин на Катала, — ако ни помогнете с каквото е нужно, ние се наемаме да отнесем тази бележка в Елвандар.
— Какво ви трябва? — попита тя.
— Пари, боя се, защото нашите ги взеха, когато ни отвлякоха на север. Отпочинали коне, за да тръгнем за Сарт. Оттам ще се качим на кораб за Илит и после пак с коне до Елвандар. Опасявам се, че искам твърде много, а вие знаете прекалено малко за нас.
— Дъщеря ми проникна в ума на Горат и ни каза, че той не таи зъл умисъл към нас. Не казвам, че не го намирам за странно, тъй като съм свикнала да вярвам, че тъмните елфи винаги са ни ненавиждали от дъното на душата си.
— Преди две години, милейди — рече Горат, — аз също щях да го намеря за странно. Сега мога да кажа само, че животът ми се преобърна из основи и че научих много нови неща. — Той се загледа през прозореца, откъдето се виждаше целият град. — Светът е много по-голям, отколкото си го представях, или може би мястото, което заемам в него, е по-малко, отколкото ми се иска. — Той повдигна рамене, за да покаже, че това няма значение. — Което и да е истината, всичко е много по-сложно, отколкото го смятах на младини, когато живеех в скования от ледове север. Готов съм да ви съдействам — добави той сподавено, — защото някога и аз имах деца. Не искам да говоря за тях, тъй като раната в душата ми е още отворена. Ще ви помогна да си върнете съпруга и изчезналата дъщеря.
Катала, дъщеря на раса от горди воини, погледна моределския вожд с блеснали от радост очи. Нито една сълза не бликна от тях, но Оуин не се съмняваше, че думите на Горат са я трогнали до дъното на душата й.
— Чакайте тук — рече тя. — Ще видя какво мога да направя.
Тя излезе, а Горат и Оуин се отпуснаха уморено на столовете.
— Не е ли опасно за теб да пътуваш до Елвандар? — попита Оуин.
Горат се засмя.
— Скоро ще узнаем отговора, нали?
На следващия ден в двореца пристигна бележка от Грейвс. В нея пишеше:
Тръгваме за Дърбин. Кажете на Джими, че съжалявам. Грейвс.
Имаше и набързо начертана карта, както и инструкции как да се отвори тайният вход на абатството откъм една изоставена мина под него. Отдолу на чертежа беше написано:
Ако загазите, скрийте се вътре.
Катала уреди коне и достатъчно злато, за да се качат на кораб от Сарт, както и за нови коне, когато стигнат Илит. Капитанът обеща да прати с тях един конен патрул до Сарт и те тръгнаха още на следващия ден.
Оуин се постара да запомни всички подробности от картата, после помоли Катала да я покаже на Джеймс, в случай че се върне.
Пътуването на север премина без особени премеждия, може би защото агентите на Делекан бяха изгубили интерес към Горат, или пък защото никой не знаеше, че се намират в този район. Когато стигнаха отбивката за абатството, се разделиха с конния патрул и поеха по криволичещия нагоре път.
Когато наближиха, Горат отбеляза:
— Това някога трябва да е било крепост.
— Сигурно на някой местен барон — потвърди Оуин. — И после е дадена на ордена на Ишап.
Горат спря и огледа високите стени.
— Ако е имало битка за това място, била е доста кръвопролитна. — Той посочи нащърбените, щръкнали към небето стени върху стръмната скала и Оуин се съгласи, че не би искал да е в редовете на атакуващите.
Спряха пред вратата и Оуин се провикна:
— Отворете!
Някаква фигура се появи на стената вдясно от вратата.
— Здравейте, пътници. Какво ви води в Сартското абатство на Ишап?
— Нося съобщение от абат Грейвс, който до скоро обитаваше Малаково средище.
Фигурата се скри и минута по-късно вратата се отмести встрани, но щом влязоха, се затръшна и зад гърбовете им се изправи възрастен монах, стиснал в ръка тежък боен чук.
— Кълна се в брадата на Тит! Тъмен брат да влиза преспокойно в абатството, сякаш се прибира у дома!
Показа се и втори монах, който вдигна помирително ръце.
— Братко Михаел, тези добри хорица казаха, че носят вести от абат Грейвс в Малаково средище. — Той се обърна към двамата, които слизаха от конете, и каза: — Брат Михаел е нашият вратар. Навремето е бил войник и понякога си спомня привичките от буйната си младост.
Горат огледа наперения старец, който въпреки възрастта си стоеше изправен и изглеждаше достатъчно як. След това кимна, за да изрази уважението си, и каза: