— Ако задачата му е да бди, върши я добре.
— Аз съм Доминик, Първи брат на тукашното абатство и заместник на абата, когато отсъства. С какво мога да ви помогна?
Оуин се представи, а Горат добави:
— Пътувахме със скуайър Джеймс от Крондор за Ромней и при Малаково средище той ни запозна с абат Грейвс. Малко след това отново го посетихме. Той тръгна с нас за Крондор, за да се предаде на милостта на храмовите служители.
— Влезте — покани ги Доминик и даде знак на един монах да се погрижи за конете. — Последвайте ме, моля ви.
Доминик беше на средна възраст, но се движеше чевръсто. В черните му коси се мяркаха сребърни нишки, а живият му любопитен поглед му придаваше младежки вид.
— Разполагайте се. Искате ли нещо за пиене?
— Вода, ако обичате — отвърна Горат.
Доминик помоли един монах да донесе стомна с вода и заговори:
— Помня скуайър Джеймс от едно негово посещение преди много години. Видя ми се забележителен младеж.
— И все още е — допълни Горат.
Оуин неволно се засмя и каза:
— Абат Грейвс ме помоли да ви предам накратко всички събития. — И разказа онова, което знаеше. След това отговори на доста подробните въпроси на Доминик.
Накрая Доминик отбеляза:
— Този въпрос очевидно е от компетенцията на главния храм в Крондор, но се боя, че абатът ще получи най-суровото наказание.
— Защо? — попита Горат.
— Защо ли? — Доминик спря погледа си върху лицето на тъмния елф. — Защото ни е предал, разбира се.
— На кого се сърдиш за зле свършената работа? На инструмента, или на майстора? — попита моределът.
— Не те разбирам — отвърна монахът.
— Вашият орден е приел в редиците си този човек, след всички ритуали и клетви. Вината е на ордена, че е допуснал на служба непокаял се докрай престъпник.
— Никой не е съвършен — въздъхна Доминик. — Ние също правим грешки. Такава грешка е била и приемането на Етан Грейвс, колкото и настоятелен да е бил в желанието си.
— Е, поне е готов да си плати за грешката — посочи Оуин.
— Чудя се… — подхвана Доминик. — Във всеки случай, не мога с нищо да ви помогна за тази „Книга на Макрос“. Пъг ни позволи да препишем някои от книгите в неговата библиотека в замяна на копия от наши книги, които му пратихме.
— Възможно ли е „Книгата на Макрос“ да е била тук без ваше знание? — попита Горат.
Доминик им махна с ръка да го последват и почна да обяснява:
— Не. Всеки том в библиотеката ни е каталогизиран и лесно може да бъде открит от нашия архивар. — Отведе ги в централната сграда на абатството и каза: — Починете си, нахранете се, а аз ще пратя някой от братята да провери в града кога тръгва следващият кораб за Илит. Ако оставите конете си тук, ще може да си ги вземете обратно на връщане.
Доминик ги заведе в неголяма стая с две легла. Горат се изтегна на едното и веднага заспа. Оуин зае другото, но сънят все не идваше, тъй като в ума му продължаваха да се въртят разни въпроси. Какво ще стане с Грейвс и Кет? Къде са Джеймс и Локлир? И най-вече — каква е тази „Книга на Макрос“ и къде могат да я намерят?
Джеймс погледна картата и поклати глава.
— Не разполагаме с достатъчно хора.
Набързо избраният от него щаб се бе събрал около масата. Джеймс бе назначил нови командири, след като проведе кратък разговор с войниците в крепостта. Посочи също временни стотници, и десетници и реорганизира патрулите ви около укреплението. Беше изминала цяла седмица, откакто се завърнаха от опасното пътуване на север, и най-сетне започнаха да постъпват съобщения за придвижване на вражеските войски.
— Изглежда, проблемите, които им създадохме, вече са разрешени — каза той на Локлир. — Няма съмнение, че се подготвят за главния удар. Предполагам, че скоро ще се появят предните им отряди.
— Дали да не пратим още един вестоносец на юг?
— Долтският граф е разположил наблюдателен пост на северния край на Черногор. Май само на него не сме пращали вестоносци. — Той огледа стаята. — Засега трябва да свикнем с мисълта, че можем да разчитаме само на собствените си сили. Вървете по местата си и се опитайте да повдигнете духа на хората.
— Какво ще кажеш да изляза и да поогледам наоколо? — предложи услугите си Локлир.
Джеймс поклати глава.
— Не. Ясно е, че идват. В доклада се сочи, че теглят обсадни машини и катапулти.
— Какво ще правим тогава?
— Ще чакаме — отвърна Джеймс. — Ще пратим патрули на юг и на запад, за да се подсигурим срещу изненадващи атаки от тези посоки, ще предупредим и близките села. Нека въоръжат всички годни за служба мъже и ги докарат тук, а жените и децата да отпратят на юг. — Той се наведе над картата. — Още утре да започнат с изкопаването на ровове по пътя. Трябва максимално да затрудним придвижването на катапултите.