Локлир кимна и попита:
— Да подготвим ли срутвания по пътя?
— Да. От този хълм. — Джеймс посочи с пръст на картата. — Той е надвесен над завоя. Ако построите дървено скеле и подредите върху него големи камъни, ще можем да ги съборим тъкмо когато отдолу преминават войските и да затворим прохода поне временно. — Той се изправи и се замисли. — Струва ми се, че бихме могли да задържим тая черупка, стига да не водят и магьосници.
— Пфу! — обади се някой от тъмния ъгъл. Джеймс и Локлир се обърнаха и видяха, че там стои Патрус. — Ако доведат заклинатели, мисля, че ще мога да им покажа някой и друг трик.
Джеймс се засмя.
— Чудесно. Ще разчитаме на теб. — Той погледна Локлир. — Някакъв напредък в издирването на убиеца?
Младият скуайър поклати глава.
— И аз се безпокоя. Може да е някой от гарнизона, дори от щаба, или да е дошъл да си свърши работата и после е изчезнал незабелязано. Двама от капитаните са били убити в леглата си в палатките, а баронът е бил отровен по време на вечеря, но никой друг на масата не е пострадал.
— Значи не е изключено сред нас да има Нощни ястреби?
— Да — потвърди Локлир. — Наложително е час по-скоро да ги разкрием.
— Разрешете ми да изпека няколко затворници на бавен огън — закиска се злобно Патрус. — Това ще развърже езиците на останалите.
Джеймс не отговори и Локлир го попита:
— Не смяташ да приемеш на сериозно предложението му, нали?
— Не. — Джеймс нетърпеливо поклати глава. После лицето му се озари от усмивка. — Но ми хрумна една идея. — Той повика Патрус и го попита тихо: — Можеш ли да пазиш тайна?
— Не, разбира се — отвърна старецът и прихна.
— Хубаво, защото имам една тайна, която искам да запазиш. Поне за няколко минути.
— Каква е тя? — попита старецът лукаво.
Джеймс започна да им описва плана си и старият магьосник отново се изкиска злорадо.
Джеймс и Локлир стояха на терасата над столовата, откъдето се влизаше в приемната на убития барон. Войниците се хранеха и разговаряха тихо помежду си.
— Разпространява се — прошепна Локлир.
— Като треска — кимна Джеймс.
— Кога според теб ще реагират?
— Доколкото познавам Нощните ястреби, те изчезват в мига, когато възникне и най-малката възможност да бъдат разкрити. В противен случай шансовете им се топят с всяка минута.
— Мислиш ли, че са повярвали на Патрус?
— Защо да не му повярват? — попита Джеймс. — Повечето войници не разбират нищо от магия. Може да са сурови и неотстъпчиви в боя, но не се отличават с особена интелигентност.
— Прав си — усмихна се Локлир. — Трябва да си доста слаб тука — той се потупа по челото, — за да те пратят на границата.
— Да не говорим за доброволците.
— Някой не проявява ли вече признаци на нервност?
— Онези тримата в ъгъла.
Локлир погледна към ъгъла. Тримата войници, които седяха там, бяха доближили глави и разговаряха тихо, за да не ги чуят. Единият, изглежда, спореше с другите двама, но каквото и да обсъждаха, явно се стараеха да остане между тях.
Най-сетне другите двама успяха да убедят третия в онова, за което спореха, защото тримата се изправиха едновременно и тръгнаха към изхода, като се оглеждаха крадешком.
— Затворена ли е вратата на крепостта? — попита Джеймс.
— Разбира се, както нареди.
— Значи ще пробват със задната вратичка. Погрижих се да изглежда така, сякаш никой не я пази. Пропуск на „неопитен командир“. — Джеймс се засмя.
— Опасен тип си ти, Ръчице.
— О, благодаря ти, Локи!
Слязоха по стълбата. Долу ги чакаха двама проверени и сигурни ветерани. Единият — стар десетник — докладва:
— Господарю, видях трима войници да излизат.
— Добре ли ги познаваш?
— Не. Двама от тях дойдоха миналото лято, пратиха ги от Ромней, а третият пристигна преди две-три седмици.
Джеймс кимна.
— Това са нашите хора. Готов съм да се обзаложа, че един от тях е работел в кухнята вечерта, когато е бил отровен баронът, а другите двама са служили при убитите капитани.
— Къде са останалите? — попита Локлир.
— Имам десет души, на които мога да се доверя, скуайър — отвърна десетникът. — Познавам ги от много години, сред тях е и братовият ми син. Чакат ни до конюшнята.
— Добре — каза Джеймс. — Да тръгваме.
Четиримата минаха по един тунел, който водеше към задната част на крепостта, и стигнаха до конюшнята. Както Джеймс беше предположил, тримата предполагаеми Нощни ястреби бързаха в същата посока.