— Проявяваш гостоприемство към един отколешен враг? — подметна с крива усмивка Горат.
Долган поклати глава.
— Ти не си ми враг, Горат. В това вече няма съмнение. — И му даде знак да го последва.
Оуин се събуди от гръмък смях и когато влезе в гостната, видя, че Горат, Долган и още няколко джуджета седят край огъня, пият ейл и си разказват истории. Едно от джуджетата, непознато на Оуин, тъкмо казваше:
— Ами да, всеки таласъм би го направил, стига да го убедиш, че идеята си я бива.
Оуин погледна през прозореца. Навън се зазоряваше.
— Ама вие цяла нощ ли пиете? — попита той.
— Добре дошъл, млади приятелю — обърна се към него Долган, надигна се и също погледна през прозореца. — Да, цяла нощ. Ще ни направиш ли компания?
— Малко ми е рано, а и трябва да тръгваме за Елвандар.
— Така е — рече Долган. — В такъв случай ще поръчам да ви направят нещо за закуска. — Той удари с юмрук по масата и извика: — Дайте ядене!
Останалите джуджета също подхванаха призива, заблъскаха по масата с малките си юмручета и с глинените халби и заповтаряха:
— Ядене! Ядене! Я-де-не!
Влезе възрастна жена с прибрана под бяла кърпа коса и голяма дървена лъжица в ръка. Размаха лъжицата като боздуган и се провикна:
— Потърпете още малко, ленивци такива!
Зад нея се появиха десетина джуджета с подноси, отрупани с ястия. Имаше захаросани плодове, цвърчащи наденички, вдигащ пара хляб, бурканчета с масло и мед и апетитни сладкиши. И още ейл.
— Изумен съм колко много бира изпивате, без да ви призлее — не пропусна да отбележи Оуин.
— Джуджетата по природа са здравеняци — обясни Долган.
— Така е — съгласи се Горат. — Опитай се да преследваш някое три-четири дни и ще разбереш… Или да бягаш от него.
Всички джуджета внезапно млъкнаха, после избухнаха в гръмогласен смях.
След което всички се нахвърлиха върху обилната закуска.
Щом се нахраниха, докараха конете и Оуин се зарадва, като видя, че са натоварени с храна за седмици. Освен това животните също бяха нахранени, напоени и отпочинали, дори подковите им бяха сменени.
— Долган, сърдечни благодарности — каза той.
— Няма защо, момко — отвърна кралят на джуджетата. — Благодарение на теб получих рядката възможност да се запозная с една изключителна личност. Удоволствието беше изцяло мое.
Горат стисна ръката на джуджето.
— Гостоприемството ти е несравнимо, приятелю Долган.
— А ти ще си винаги добре дошъл в Калдара, Горат.
— Благодаря ти. — Горат му се поклони и се метна на коня. Към тях се приближиха няколко млади джуджета с брони и въоръжени до зъби.
— Пращам тези момчета да ви придружат до река Крудий — обясни Долган. — Ще имат грижата да си нямате неприятности.
— Още веднъж благодаря — рече Оуин и подкара бавно коня. Джуджетата затичаха до тях. — Готов ли си да яздиш? — обърна се Оуин към Горат.
— Знаеш, че предпочитам да вървя, но ще се справя — отвърна все така засмяно тъмният елф.
— Не съм те виждал толкова весел — изхъмка Оуин.
— Така е — отвърна моределът. — Отдавна не бях попадал в компания на храбри войници, добър ейл и истории за геройства и подвизи. — Усмивката му бавно помръкна. — Доста отдавна.
Напуснаха селото на джуджетата в мълчание.
Пътуването през горите на Зелено сърце и източните краища на Крудийската гора мина без произшествия. Седмица след като напуснаха Калдара, стигнаха брега на реката. Водачът на джуджетата, казваше се Откал, заяви:
— Тук ще се разделим. Това е река Крудий. От другата страна е Елвандар.
— Усещах го още от вчера — отвърна Горат.
Откал посочи по пътя.
— На миля по-нататък има брод. Идете там и чакайте.
— Какво да чакаме? — попита Оуин, като забеляза, че джуджетата се готвят да си вървят.
— Ще видиш — отвърна Горат.
Стигнаха брода — широка пясъчна ивица, задържана от подредени във водата камъни — и спряха.
— Не искам да ставам досаден — обади се Оуин, — но какво всъщност чакаме?
— Покана да влезем. Никой не може да влезе неканен в гората на елфите.
— И какво ще ми се случи, ако се опитам?
— Лоши неща.
— Хубаво де, няма да влизам. Но как да им съобщим, че сме тук и чакаме?
— Никак. Те знаят.
След няколко минути от другия бряг ги повикаха на непознат за Оуин език. Горат отвърна на езика на Кралството:
— Двама пътници молят да бъдат допуснати в Елвандар. Носим съобщение за военачалника Томас от лейди Катала, жената на Пъг.
Настъпи пауза, после на брега се показа елф и извика:
— Кажете си имената и откъде идвате.