— Ние ще се погрижим за конете — рече Каладейн. — Идете при дървото с белите листа и там ще ви посрещнат други, които ще ви отведат при кралицата.
Оуин и Горат се запътиха в указаната посока. Когато стигнаха дървото, видяха, че край него играят деца. Няколко елфки бяха насядали в кръг и предяха, до тях елфически стрелци точеха стрели и натягаха лъкове.
Приближиха се трима елфи и първият от тях ги заговори:
— Добре дошли в Елвандар. Аз съм Калин, син на кралица Агларана.
— Ваше височество — поклони се Оуин. — Аз съм Оуин Белефот, син на барона на Тимонс.
— А аз съм Горат, арданеец.
— Какво ви води тук?
— Нося съобщение от лейди Катала, жената на Пъг, до Томас — отвърна Оуин.
— В такъв случай последвайте ме — заяви принцът, прати един от спътниците си напред и закрачи до Горат и Оуин. — Вие сте първите гости от много лета насам — обяви Калин на Горат.
Чу се тропот от много крака и на стъпалата пред тях се появи група млади елфи, преследващи свой връстник, който размахваше някакъв медальон. Този отпред, русокос почти до бяло, следеше през рамо преследвачите си и едва не събори принца, когато се блъсна в него.
Калин се разсмя, улови го за ръцете, завъртя го в кръг и подвикна:
— Внимавай, братченце.
Момчето отстъпи назад, изгледа Оуин и Горат и рече:
— Аха, ясно защо ме заговори на кралски. Извинявай. — И се поклони.
— Няма за какво — продължи да се смее Калин.
— Играехме на заек и хрътки и аз бях заекът.
— И за малко не те хванаха.
Момчето поклати глава.
— Държа ги наблизо, за да не изгубят интерес.
Калин посочи новодошлите.
— Това е Оуин, от човешкия град Тимонс, а до него е Горат от народа на арданейците. А това пък е по-малкият ми брат Калис — добави той.
Момчето кимна и рече:
— Добре дошъл, Оуин от Тимонс. — Заговори Горат на друг език и когато свърши, зачака отговор.
Горат пристъпи напред и двамата си стиснаха ръцете.
Калис погледна през рамо към приятелите си, които стояха и наблюдаваха Горат с мълчаливо любопитство.
— Хайде, хванете ме! — извика им той и се затича.
Миг след това те се втурнаха след него.
— Какво ти каза? — обърна се Оуин към Горат.
Колкото и да бе странно, Горат изглеждаше объркан и смутен.
— Ами, каза ми: „Ако трябва, ще се бия с теб, но предпочитам да бъдеш мой приятел“. — Той премести поглед върху Калин и продължи: — Брат ви е забележителен младеж.
Калин кимна.
— И още как. Елате, съвсем близо сме вече.
Той ги поведе нагоре по изрязаните в стъблото стъпала.
— Оуин, не гледай надолу, ако те е страх от високото — предупреди принцът.
Навлязоха във вътрешността на Елвандар и колкото повече се приближаваха до двореца на кралицата, толкова по-красиво ставаше всичко наоколо. Скоро излязоха на широка тераса, върху която в полукръг бяха подредени удобни скамейки, а отпред имаше два трона.
— Скъпа майко — заговори с тържествен глас Калин, — позволете ми да ви представя нашите двама гости. Оуин, син на барона на Тимонс, и Горат, главатар на арданейците. — Той се извърна към двамата пътници и им даде знак да застанат пред прекрасната жена, седнала на единия трон. — Приятели, това е майка ми, кралица Агларана.
Кралицата бе надарена с царствена красота, имаше изящно оформени вежди и искрящи сини очи. Косата й беше златисточервеникава, разпиляна свободно по раменете.
— Добре дошли — каза тя с приятен музикален глас. Първо погледна към Оуин: — Винаги се радваме на гости от света на хората. — После премести погледа си върху Горат: — Както и на нашите далечни роднини, стига да идват с мир. Сред съветниците ми — тя посочи с ръка — липсваше само представител на твоя народ, Горат. — Тъмният елф погледна в посоката, в която му сочеше, и видя висок възрастен елф, а до него друг, който му беше познат.
— Еаранорн! — възкликна учудено Горат.
Предводителят на гламределите кимна хладно, запазвайки привидно спокойствие.
— Здравей, Горат — рече той.
Друг елф, на възраст приблизително колкото първия, пристъпи напред и се представи:
— Аз съм елдарът Акиала. Радвам се да те видя тук.
Горат потъна в мълчание, но Оуин усещаше, че между елфите продължава някакво на пръв поглед невидимо общуване. После Горат посегна към пояса си, извади сабята и пристъпи към кралицата. Оуин се стресна, но забеляза, че другите не показват и следа от опасение.
Горат положи сабята в нозете на кралицата и склони глава.
— Милейди, аз се завърнах — почти прошепна той.
Глава 16
Поръчения
Кралицата се изправи.