Пристъпи напред, наведе се над Горат и постави ръце на раменете му.
— Изправи се — чуха мелодичния й глас.
Горат се надигна и тя се вгледа в лицето му.
— Виждам промяната, като при всички наши братовчеди, завърнали се след дълго отсъствие. Усмивката й бе окуражаваща. — Но долавям малка разлика. Ти не си се завърнал, Горат, но си на път да го сториш. Пътуването ти обратно към твоя народ продължава. — Тя погледна към водача на гламределите. — Не си сам, защото сред нас има и други, които не са завършили своето пътуване. Когато наистина дойдеш сред нас, ще получиш и новото си име. Засега си оставаш Горат, но вече от Елвандар.
Тя го прегърна, задържа го в обятията си за малко, после се върна на трона. Горат се наведе, взе сабята и я пъхна в ножницата.
— Ваше величество — обади се Оуин, — ще ми позволите ли да кажа нещо?
— Слушам ви. — Кралицата му кимна от трона.
— Нося послание за мъжа ви от жената на магьосника Пъг.
Агларана повика Калин и му каза:
— Синко, бъди така добър и отведи нашите гости в личните ми покои.
Принц Калин даде знак на Горат и Оуин да го последват. Те се поклониха на кралицата, а тя им каза:
— Вървете, а когато приключите разговора с Томас, се върнете при нас. Подготвили сме празненство.
Когато се отдалечиха, Оуин прошепна на Горат:
— Не разбрах почти нищо от това, което видях.
— Ще ти обясня по-късно — обеща му Горат.
— Съпругът на майка ми — каза Калин — беше ранен при едно гранично стълкновение с банда моредели, които се опитаха да прекосят границите ни.
— Не са били бандити — отвърна Горат, — а бегълци от клана на Обкар, прокудени от Делекан и тръгнали да дирят убежище в Зелено сърце.
— Каквито и да са — рече Калин, — Томас беше ранен с отровна стрела и сега си почива.
Той повдигна богато изрисуван гоблен и ги изведе на просторна тераса, от която се виждаше целият Елвандар. В една странична ниша, закрита с полупрозрачна завеса, лежеше едър мъж.
— Почакайте, ще проверя дали не спи — прошепна им принцът.
— Буден съм — обади се отпаднал глас от нишата.
— Томас — заговори Калин, — това са Оуин от Тимонс и Горат, който е на път да се завърне при нашия народ. Носят вести от жената на Пъг.
Оуин и Горат се приближиха към леглото. Томас беше висок и добре сложен младолик мъж с величествена осанка. Бе опрял красивата си глава на няколко възглавници.
— Дочух някои слухове — тихо каза Горат, — но не знаех дали да им вярвам. Той е истински валхеру.
— Не съвсем — рече Калин. — За наше щастие.
— Бих се изправил, за да ви посрещна — продължи Томас, — но за съжаление в момента не съм в състояние да го направя.
— Отрова? — попита Горат. — Каква беше?
— Светлозелено вещество, което ни е непознато.
— Колтари — рече Горат. — Казват, че я донесли от света на цураните и носела името на провинцията, в която я произвеждали. Появи се по времето, когато Делекан започна да сбира клановете.
— Има ли противоотрова? — попита Калин.
— Може ли да видя раната?
Томас даде знак на Горат да се приближи, изви глава настрани и на шията му се показа грозна възпалена рана, която стигаше до рамото.
— Друг на ваше място досега да е издъхнал — рече Горат.
Томас се усмихна и Оуин отново бе поразен от младежкия му вид. Имаше странно лице, с ъгловати, но красиви черти, а ушите му бяха заострени почти като на елфите.
— Забелязал съм, че тялото ми умее да надвива всякакви болести. Само че точно сега силите ми са колкото на някое пале.
— Щом е изкарал досега — рече Горат, — ще надживее и тази рана. Не зная само колко дълго още ще продължи борбата. Дори леко одраскване с колтари изкарва от строя най-малко за две седмици и най-яките мъжаги.
— Струва ми се, че до няколко дни ще се изправя на крака — произнесе Томас.
— Съпругът на майка ми е непоправим оптимист — намеси се Калин. — Ако питате мен, ще има да пази леглото още дълги седмици. Лечителите ни направиха всичко, на което са способни.
— Та какво ми носите от Катала? — върна се на темата Томас.
— Помоли ни да ви предадем, че Пъг и Гамина са изчезнали от Крондор. Преди това Пъг оставил мистериозна бележка: „За Томас! Книгата на Макрос!“ По пътя се отбихме в Сартското абатство, но те не са чували за подобна книга. Вие знаете ли нещо за нея?
— Зная — кимна Томас. — Но това всъщност не е книга. Калин, би ли донесъл кутията, дето е поставена върху ковчежето с оръжия?
Калин се отдалечи и скоро се върна с малка кутия и я подаде на Томас. Вътре имаше свитък.
— Книгата на Макрос е парола, която си уговорихме с Пъг, в случай, че той изпадне в беда и се нуждае от помощ. Той изписа върху този свитък заклинание, с помощта на което всеки, който прочете написаното, ще се озове при него. — Томас се надигна. — Калин, помогни ми да си сложа ризницата.