— Не, Томас — вдигна ръка Калин. — Още си много слаб. В това състояние не можеш да направиш нищо за своя приятел.
— Но Пъг трябва здравата да е загазил, щом ми праща това съобщение.
— Аз ще ида — заяви Калин.
— Не — спря го Горат. — Ще ида аз.
— Принц Арута ни нареди да намерим магьосника Пъг — намеси се Оуин. — Задачата ни ще бъде изпълнена едва когато го открием.
— Не искам да ви обиждам, принце — рече Горат, — но аз имам много по-богат опит в подобни начинания. А и дългът изисква от вас да останете тук, докато Томас се възстанови.
— Познанията ми в магьосническото изкуство сигурно ще са от полза там, където отиваме — похвали се Оуин.
— Де да можехте да изчакате още няколко дни — въздъхна Томас.
— Времето лети — отвърна Горат. — На път сме вече от няколко седмици, съвсем скоро Делекан ще започне нашествието срещу Кралството. Арута се бои от магьосниците му и затова са му нужни съветите на Пъг. Позволете ние да идем. Може да не сме най-подходящите, но сме тук и имаме желание да го направим.
— Хайде, моля ви — добави Оуин и взе свитъка.
Томас кимна.
— Кажете на кралицата да отложи празненството до нашето завръщане — рече Горат.
Оуин разгърна свитъка, погледна го и каза:
— Горате, застани до мен и постави ръка на рамото ми.
Макар свитъкът да бе изписан на непознат език, думите приковаха вниманието му и накараха погледа му да бяга по знаците и докато го правеше, пред мисления му взор се заредиха пламтящи символи. Когато стигна последния ред, ги обгърна непроницаема пелена, зад която скоро се показа плоско като стъкло поле, увиснало насред сивкаво пространство.
Те се понесоха през тунел от светлина, покрай бързо менящи се звуци и аромати, които изчезваха още преди да ги възприемат напълно. Сетне отново се озоваха насред равнина, която този път бе обляна от сребриста светлина, и се понесоха към земята.
Стояха върху пепелявосива почва, от която стърчаха червеникави камъни. Небето бе тъмновиолетово, из въздуха се носеха странни и непознати миризми. Вятърът бе сух и студен.
— Къде сме? — попита Горат.
— На никой от познатите ни светове — отвърна Оуин. — Трябва да сме някъде другаде.
— Да, но къде?
— Не зная. — Оуин сви рамене. Малко бяло слънце бе увиснало над далечните планини и хвърляше издължени черни сенки. — Струва ми се обаче, че скоро ще се стъмни и трябва да си намерим някакво убежище.
Оуин се опита да произнесе заклинанието, с което от дланта му бликаше светлина, и изведнъж прозря ужасяващата истина.
— Горат! Тук магията не действа!
Джеймс разгледа внимателно картата и попита войника:
— Сигурен ли си?
— Да, скуайър. Видях поне три вражески патрула да се катерят по козята пътека към билото.
Локлир проследи с пръст планинския склон върху картата.
— Но какво търсят горе?
— Трябва да са били съгледвачи, едва ли могат да прехвърлят оттам цялата армия. Въпросът е какво душат там?
— Може би искат да проверят дали се задават подкрепления? — предположи войникът.
— Е, ако видят някакви подкрепления, надявам се, ще бъдат така добри да ни го съобщят — засмя се Локлир.
— Ако не видят, най-вероятно ще ни атакуват — рече Джими, който не виждаше в ситуацията нищо смешно. — Пратете най-бързия конник до Мъглива гора — нареди той на войника. — Нека провери дали не се приближават войските на принца и да ми докладва веднага. Ако ги няма, трябва да очакваме нападение всеки момент.
Войникът изтича навън, а Джеймс се обърна към Локлир.
— Май е време да признаем, че Горат и Оуин не са успели да се справят.
— В такъв случай ще трябва да задържим тази позиция, докато…
— Докато не пристигнат подкрепления или врагът не превземе крепостта.
— Дали да не подготвим отстъпление — предложи Локлир, — както при Висок замък — в случай, че положението стане неудържимо?
Джеймс потъна в мрачно мълчание. Накрая поклати глава.
— Не. Ще стоим тук до смърт.
— Какво пък, щом така ни било писано — въздъхна невъзмутимо Локлир.
— Арута би казал: „Такъв е нашият дълг“.
— Ами добре, щом се налага, да го направим с достойнство — рече Локлир.
Двамата излязоха навън и се заеха с подготовката на предстоящата битка.
Слънцето изгря над безлюдния чужд свят. Предната вечер бяха успели да се приютят в една плитка пещера, където прекараха неспокойна нощ. Освен че им беше студено, нямаха и никаква храна.