Когато небето просветля, Горат събуди Оуин. Младият магьосник не беше на себе си, откакто бе открил, че заклинанията не действат на този свят. А това беше вторият шок за Оуин — нямаше никакво съмнение, че са на друг свят.
— Къде може да е Пъг? — зачуди се Горат.
— Ако заклинанието му е подействало така, както смяташе Томас, трябва да е някъде наблизо — отвърна Оуин.
Горат излезе от пещерата и се огледа.
— Виж — посочи той земята. — Следи.
Оуин застана до него и се наведе. В меката почва наистина се виждаха отпечатъци от крака.
— Може би са от Пъг, или от онези, които са го довели. Уф, какви ги говоря! Нямам никаква представа дали Пъг е бил тук.
Горат коленичи и разгледа внимателно следите.
— Бил е само един човек — каза той. — Тръгнал е натам.
Той се изправи и последва дирята. Оуин вървеше зад него и се оглеждаше. Светлината на слънцето падаше под странен ъгъл, небето беше чисто, ако се изключеха няколко едва забележими пухкави облачета. Вятърът бе все така сух и студен, растителността бе оскъдна. Пейзажът напомняше на Оуин за Северните земи, които бяха прекосили с Горат.
— Виж, тук се появяват още следи — посочи Горат. — Ако първите са на Пъг, на това място са го пресрещнали четирима. Всички са продължили в тази посока. — Той посочи ниските хълмове на хоризонта. — И ние ще вървим натам.
С напредването на деня ставаше все по-топло.
— Това е пустиня — изпуфтя Оуин. — Чувал съм разни истории от пътници, прекосили Джал-Пур. Но ме подлъга студената нощ. — Той спря, свали от рамото си торбата и я отвори. Извади отвътре чиста риза и я завърза на главата си. — Преди да вървим където и да било, трябва да намерим вода.
— Прав си — рече Горат. — Но не виждам никаква вода наблизо. Според мен, ако в района въобще има вода, трябва да е там, където са отишли четиримата. Сред онези хълмове. Тъй че не ни остава друго, освен да продължим в същата посока.
Оуин бе принуден да се съгласи. Продължиха да вървят през скалистата безводна местност.
— Ако въобще някога нещо е растяло от тази земя, предполагам, че отдавна е изсъхнало — отбеляза Горат. — Имаш ли представа защо магията не действа тук?
— Не — отвърна унило Оуин. — Опитах с чародейство, заклинание, медитация и всичко друго, на което са ме учили. На пръв поглед всичко е наред, само дето няма резултат! — Той поклати глава. — Сякаш на този свят няма мана.
— Мана? — повтори Горат.
— Това е едно от названията — обясни Оуин. — Така поне я нарича Патрус, за другите магьосници не зная. Става въпрос за енергията, която свързва всички неща, а същевременно може да се използва, за да се създава магия. Повечето хора нямат представа как действа магията. Аз не нося силата в себе си. Всичко, което зная, са готови словесни формулировки, действия, знаци, все неща, които ми помагат да събера мана от заобикалящия ме свят. Но тук като че ли въобще няма мана. Жалко, че не съм изучавал Нисшия път.
— Това пък какво е? — учуди се Горат.
— Различните магьосници владеят различни нива на вълшебство. Патрус е майстор на Нисшия път — тъкмо той ме посъветва да отида в Звезден пристан. Преди Пъг да се завърне от цуранския свят никой не знаеше за различията между двата пътя на магията, поне никой на Мидкемия. Нисшият път е тази част от магьосническото изкуство, при която прилагащият го се свързва със самата природа на почвата под краката си, или с водата — ако наблизо има вода, — дори с небето и с вятъра, като се възползва от способността на повечето вещества да горят при определени обстоятелства и следователно да бъдат използвани като гориво. Мисля, че един магьосник от Нисшия път би бил в състояние да измайстори някоя магия на място като това, но аз съм безсилен.
— Това важи ли и за Пъг?
— Не зная — отвърна Оуин. — За него също се говори, че е по-голям майстор на Висшия път. — Оуин се огледа. — Не е изключено силата му тук да е потисната до такава степен, че да е безпомощен пред похитителите си. В едно обаче не се съмнявам.
— В какво?
— Без Пъг нямаме никакъв шанс да се завърнем на Мидкемия. През следващите няколко часа вървяха мълчаливо.
Едва по пладне на следващия ден забелязаха купола. Постоянната жега и жаждата бяха намалили темпото им до мъчително влачене през пустинята. Меховете на поясите им бяха изцедени до последна капка и Оуин вече усещаше първите признаци на обезводняване. Без да кажат нищо, те закретаха към купола. Когато го наближиха, видяха, че е направен от опънати върху извити пръти кожи.
— Прилича на юрта — рече пресипнало Горат.
— Какво е това?
— Използват ги степните чергари. Вдигат се и се свалят за броени минути.