Той извади сабята, заобиколи постройката и се приближи безшумно към входа, който бе закрит от кожена завеса. Побутна завесата встрани с върха на сабята и след като не се случи нищо, пъхна глава вътре.
— Ела да погледнеш — повика той Оуин.
Оуин го последва вътре и се огледа. Помещението беше съвсем празно, само на пода се въргаляше изтъркано платнище, някога било килим. Горат се отпусна върху него. В ръката си държеше смачкан пергаментов къс, изписан с въглен. Оуин се наведе над рамото му и прочете:
Томас,
Щом си тук, вече си получил съобщение от Катала, че двамата с Гамина сме изчезнали. Дъщеря ми е отвлечена от цурански магьосници на служба при Макала и преместена тук. Ще ти обясня всичко по-подробно, когато се срещнем, защото разполагам само с два къса пергамент и трябва да бъда кратък.
Не разчитай на магията тук. Тя не действа. Имам някои теории по въпроса, но и тях ще запазя за срещата ни. Липсата може да се дължи на факта, че някога тази планета е била посещавана от валхеру, но предполагам, вече си се досетил за това. Местните обитатели са свирепи и склонни към насилие същества — разбрах го след срещата с четирима от тях. Имат далечна връзка с пантатийците, или поне външна прилика, което ме кара да мисля, че са били изоставени тук от Алма-Лодака по времето, когато из небето са се носели валхеру. Пази се от тях — подозирам, че служат на нашите врагове.
Все още не зная къде е Гамина, макар че претърсих целия район. От един хълм наблизо се виждат някакви развалини. Утре сутринта тръгвам към северния край на острова. Може би там ще открия отговора. И ти ме търси там.
— Вече е ясно накъде трябва да тръгнем — рече Горат.
— Ще ми се първо да намерим вода — въздъхна Оуин.
— Вода сигурно има, щом тази пустош е обитаема.
Оуин кимна, но премълча опасенията си, че може да не я открият навреме.
— Поне знаем, че сме на остров — рече Горат. — Това е добре.
— Защо?
— Защото означава, че няма да се скитаме вечно.
Оуин реши, че хуморът е твърде черен за ситуацията, в която се намират, и премълча. Продължиха към близкия хълм и когато го изкатериха, забелязаха руините, за които пишеше Пъг. Отвъд тях се виждаше просторна водна шир.
— Ако стигнем до брега — рече Оуин, — мисля, че ще намеря начин да се сдобием с обезсолена вода.
— Може би този остров се намира насред голямо езеро — подметна обнадеждено Горат.
— Би било чудесно.
Спуснаха се по склона и когато доближиха подножието му, Горат извика:
— Вода! — Наведе се и загреба с шепа. — Прясна е. Подай ми меха. След минута вече разполагаха с половин мях прясна вода, което бе достатъчно да удовлетвори жаждата им поне на първо време. Оуин пи пръв, а Горат го поучаваше:
— Бавно! Не се наливай. Ще те заболи корем.
Водата имаше вкус на минерали и беше топла, но се стори на Оуин най-вкусната на света. Той подаде меха на Горат и нетърпеливо зачака пак да дойде неговият ред. Когато приключиха, отново напълниха меха и Горат каза:
— Ще отбележа това място, в случай че не намерим никъде другаде вода.
Оуин кимна.
— Вече сме близо до руините.
— Сигурно ще сме там преди залез-слънце.
На стотина метра от целта забелязаха още една юрта, полузаровена в пясъка. От това разстояние вече се виждаше; че руините са седем масивни колони от дялан камък. И този път Горат използва върха на сабята, за да повдигне завесата на вратата, а Оуин надникна предпазливо.
На пода вътре откриха втора бележка.
Томас,
Макар досега да не съм открил и следа от Гамина, понаучих някои неща за тази планета. Магията на този свят е претърпяла странни изменения и това, което наричаме „мана“, е приело кристализирана форма. Не познавам естествен природен процес, който да предизвика подобна трансформация, затова съм склонен да вярвам, че се касае за божествена намеса, тъй като дори самите валхеру биха предизвикали истински катаклизъм, ако се бяха заели с подобна задача. Може би това явление е вдъхновило Дракен-Корин да създаде Камъка на живота, но вероятно никога няма да го узнаем със сигурност.
Научих много неща, след като докоснах колоните в северния край на острова. Избягвай централната колона — след докосването й цял ден се въргалях като болен. През това време едва не ме погубиха две от съществата, за които ти споменах. Спасих се благодарение на способностите ми да боравя със самоделна прашка и камък, но от кратката схватка узнах доста неща за тях. Оставям ти нещо. Не зная дали ще ти послужи, след като магьосническите ти умения клонят към наследството, оставено ни от валхеру, но се надявам поне да не ти навреди. Може би след като открия Гамина ще имам по-добра възможност да изучавам чудесата на този свят.