Оуин се огледа и забеляза продълговат вързоп, подпрян на стената на юртата. Вътре намериха навит на руло килим, същият като този в предишната юрта, в който бе загърнат жезъл, изработен от непознат синкав кристал. Оуин го докосна и веднага отдръпна ръката си.
— Какво има? — попита го Горат.
— Не съм съвсем сигурен — рече Оуин, посегна и отново докосна жезъла. — Странна работа.
Вдигна дясната си ръка и същевременно постави лявата върху жезъла и затвори очи. От пръстите му бликна синьо сияние.
— Не зная как е станало, но този жезъл ми възвърна изгубените способности. Сякаш е бил направен от… о, не съм сигурен… кристализиралата мана, за която споменава Пъг.
— Вземи го — рече Горат. — Да вървим да огледаме руините, преди да е паднала нощта.
Стояха на края на щръкнал в морето нос, от който се откриваше гледка към непознатото чуждо море. Седем гигантски кристални колони се издигаха на височина седем човешки ръста.
— Ще започна с тази отсам — заяви Оуин. Доближи най-лявата колона и я докосна.
Повърхността й бе съвсем гладка. Когато присви очи, Оуин откри, че в действителност плъзга върховете на пръстите си по сноп енергия, обгърнал каменния стълб.
Върху гладката заоблена повърхност на колоната трепкаха разкривени отражения на пустинята, морето и небето, но сред тях се мяркаха и други картини, сякаш колоната му показваше различни страни, океани и небеса.
„Интересно наблюдение. Да не си савани?“
Стреснат от присъствието на чужд глас в ума си, Оуин разтърси глава. Не знаеше дали да отговаря мислено, или на глас, после реши, че речта ще му помогне да се съсредоточава по-добре.
— Не зная какво означава савани, затова не мога да ти кажа дали съм такъв. С кого разговарям?
Горат го погледна втрещено, ала преди Оуин да успее да му обясни какво става, гласът отново се появи в мислите му.
„Аз съм Сутаками, Майка на Хилядите загадки, някога богиня на Тимиряния. Ти ме събуди. Какво искаш от мен?“
— Не съм сигурен за какво говориш. Да не си оракул? — попита Оуин.
„Не. Мога да ти казвам само неща, които са вече известни, макар понякога да предусещам и назряващи събития. Разбирам, че си нов на този свят. Може би искаш да ти разкажа за съществата, които го населяват?“
Още преди Оуин да отвърне, пред мисления му взор изникнаха гигантски същества, птицеподобни, ала с мускулести ръце вместо криле. Клюновете им бяха малки и оформени така, сякаш да могат да говорят с тях.
„Това са тимиряни. Някога бяха поети и учени, както и воини със страховити умения. Бяха на път да литнат към звездите, когато се появиха валхеру. С тях дойде и унищожението.“
Появи се друга фигура — мрачно, сякаш изтъкано от сенки същество, при вида на което по гърба на Оуин пробягаха тръпки. Макар най-впечатляващото в него да бяха грамадните му криле, тъкмо очите — леденостудени синкави сфери — приковаха вниманието му.
„Това са древните служители на Рлин Скрр, последните върховни жреци на Дхатсаван, нашия Божи отец, отпреди Голямата разруха. Вълшебни създания, които сега се скитат свободни по този свят, тъй че видиш ли някое от тях, бягай надалеч, защото могат да бъдат убити само от заклинание, което изцежда енергията им в почвата. Обичат да се навъртат край древните руини на храма Дхатсаван… — Гласът постепенно затихна, сякаш идеше отдалеч. — Имам нужда от отдих… другаде ме викат.“
— Почакай! — провикна се Оуин. — Трябва да те питам още нещо.
— Какво става? — чу гласа на Горат.
— Тези колони, те са… древните богове на този свят. Разговарях с богинята Сутаками.
— Защо не опиташ с друга колона?
Оуин кимна, приближи се към следващата колона, докосна я и промърмори:
— Как ли е изглеждало това място първоначално?
„Намираш се сред руините на храма на Карзийн-Маак, някога най-големият храм на седемте божества на Тимиряния. Навремето тези колони бяха символи на боговете. Изработени са от саванийски занаятчии, който служеха на Дхатсаван. Сега са само съдове, в които дирим убежище.“
— Какво може да накара един бог да търси убежище? — зачуди се Оуин.
„Валхеру — дойде незабавният отговор. — Те изтребиха обитателите на този свят и оставиха след себе си само шепа оцелели. Едва когато Дхатсаван ни убеди, че съпротивата ни е обречена, създадохме план да прогоним валхеру от този свят, като ги лишим от чутовните им сили. Те избягаха, за да не бъдат заловени в капана, и дори зарязаха верните си служители.“