— И какъв бе този план? — попита Оуин.
„Само шестима от Седмината могъщи оцеляха след Голямата разруха. Двама отпаднаха до такава степен, че почти не могат да обличат в глас мислите си и сега са само разумни сили — на природата. Единствено Дхатсаван остана, за да чака времето на Пробуждането. Той ще ни повика, когато възникне тази нужда… Повече няма какво да си кажем, савани.“
Оуин погледна към Горат.
— Валхеру са превърнали този свят в пустош.
— Силата им няма равна — отвърна тъмният елф. — В нашите легенди се разказва как пътували между звездите върху гърбовете на дракони. Само боговете са по-могъщи от тях.
Оуин се огледа. Слънцето клонеше към хоризонта.
— Но не всички богове, изглежда. Тези колони са всичко, което е останало от седемте най-главни божества на този свят. Един от тях е мъртъв. Двама са онемели, с други двама вече разговарях.
— В бележката на Пъг се казваше да не докосваш централната колона.
— Значи мога да разговарям само с още един. Дали той няма да ми каже какво е станало с Пъг?
Оуин докосна последната колона, но долови само неясно усещане, което не бе свързано с никаква разумна мисъл.
— Този трябва да е от изгубилите сила.
Подмина централната колона и се приближи към следващата, която също се оказа безжизнена. Опита тази след нея, все още затоплена от лъчите на гаснещото слънце. В същия миг се зачуди кого ли са оставили след себе си валхеру.
„Панат-тиандините. Това са същества от друг свят, обучени в магьосническия занаят. Притежават ограничена интелигентност, но са хитри и опасни. Те изработват различни неща за валхеру.“
— Те ли заловиха Пъг?
„Не, макар че смятаха да го сторят. Аз им попречих.“
— А кой си ти?
„Ние седмината някога бяхме богове на този свят. Аз, савани, се наричах Дхатсаван, Господар на портата. Но когато валхеру започнаха да сеят унищожение по целия свят, избрахме да приемем тази форма, вместо да срещнем гибелта си.“
— Не разбирам много от онова, което ми казваш — оплака се Оуин. — На моя роден свят също се носят всякакви легенди за валхеру…
„Това, което знаеш, не е от значение — прекъсна го гласът в главата му. — Нашата кауза е изгубена, но вие все още имате време, за да спасите народа си от съдбата, която ни сполетя.“
— Да го спасим ли? — учуди се Оуин. — Валхеру са измрели на моя свят преди цяла епоха. Те не са заплаха за нас.
Оуин почувства, че го залива вълна на безразличие, сякаш това, което бе казал, нямаше никакво значение за това същество.
„Този, когото познавате като Пъг от Звезден пристан, ще ви разкаже всичко, когато за теб и спътникът ти настъпи време да направите своя избор. От вас се иска да донесете тук Чашата на Рлин Скрр. Направете го и ще освободим Пъг.“
— Откога боговете разчитат на смъртните да им носят разни неща? — зачуди се Оуин.
„Хитър въпрос, млади савани, но само аз единствен мога да зная истинския му отговор. Потърси Чашата в най-далечната пещера в югоизточния край на острова. Вероятно ще трябва да убиеш панат-тиандина, който я пази. Можеш да ми я донесеш, а можеш и да не го направиш и да издъхнеш сред пущинаците. Сам решавай. Но предупреждавам те — не се опитвай да я използваш. Пъг вече получи един горчив урок, задето се помъчи да почерпи от спотаените в нея сили, без да изчака напътствията ми. Тръгвайте.“
— Трябва да вземем някаква вълшебна чаша от другия край на острова — обясни Оуин на Горат. — Изглежда, ще се наложи да се сражаваме с едно същество, което са оставили тук валхеру.
— Денят беше дълъг — рече изморено Горат. — Нека се върнем при юртата и да си отдъхнем. Имаме нужда от почивка и храна, преди да се захванем с тази задача.
Оуин кимна и го последва надолу по склона.
Изгубиха половин ден да стигнат най-далечния край на острова, където — според невидимия бог — Оуин щеше да открие Чашата. Когато стигнаха, приседнаха на един скат, откъдето се виждаше неголямо селце от полуразрушени колиби, построени близо до няколко пещери.
Наблюдаваха го около половин час, но не забелязаха признаци на живот.
— Сигурно е изоставено — промърмори Оуин.
— Не е. — Горат поклати глава и посочи купчина съчки, струпани и готови да бъдат запалени. Недалеч от тях бяха подредени покрити с кърпи делви. — Онова там, предполагам, е прясна вода. Може никой да не се движи, но селцето не е изоставено.
— В такъв случай значи са се запилели нанякъде.
— Или през деня спят, за да избегнат горещината. — Горат се надигна. — Няма да узнаем отговора, докато не слезем да проверим.