Оуин го последва надолу по склона и когато се приближиха към първата колиба, каза:
— Чашата трябва да е в ей онази пещера.
Горат вече се готвеше да отметне покривалото на входа, когато отвътре го изпревариха. Оуин се вцепени при вида на съществото, което се показа. Приличаше на изправен на два крака гущер, загърнат в черни дрехи. Примигваше заслепено срещу скосената светлина на слънцето. Така и не успя да вдигне тревога, защото Горат заби до дръжката острието на сабята си в гърдите му. После каза спокойно:
— Три.
— Какво три?
— Остават още три, ако това е четвъртото от съществата, които са проследили Пъг.
— А може и да са десетина, ако не са те — прошепна Оуин. — Да действаме бързо.
Изтичаха до входа на пещерата и тъкмо когато Оуин се готвеше да повдигне завесата, някой отвътре го изпревари. Той отскочи назад и съществото — странна смесица от човек и змия — се нахвърли върху Горат. Тъмният елф едва успя да избегне удара на люспестия му юмрук. В същия миг отвътре се появи второ подобно същество, което изръмжа, метна се към Оуин и го повали по гръб. Оуин се претърколи върху пясъка и едва не изпусна кристалния жезъл. Лицето на човека-змия бе изрисувано с жълтеникави знаци и той предположи, че ще се бие с някакъв панат-тиандински шаман. Имаше дълги пръсти, които завършваха със закривени нокти, и се опитваше да му издере очите.
Внезапно пред погледа му се появиха познатите пламтящи символи и той запокити по съществото невидима топка от концентрирана енергия, която го отхвърли назад. Оуин използва кратката пауза, за да се изправи. Съществото все още не се беше възстановило напълно от неочаквания удар. Оуин го изрита с всичка сила в главата и то замря.
Тъкмо когато Горат довършваше първата човекозмия, на сцената се появиха други две. Оуин претършува паметта си за друго подходящо заклинание и почувства, че жезълът в ръката му се затопля. Върху дланта му се появи сияеща сфера, която избухна и повали първото същество, обгръщайки го в пламъци. Част от пламъците се прехвърлиха и върху дрехите на второто и то нададе пронизителни писъци. Горат изтича при него и милостиво сложи край на мъченията му.
Оуин се огледа дали не ги дебнат и други противници. Но всичко изглеждаше спокойно.
Горат прибра сабята и каза:
— Давай да намерим тая проклета чаша.
Оуин влезе в сумрачната пещера, озарена от пламъчето на едно-единствено кандило, и усети, че кожата му настръхва. Намираха се в епицентъра на местната черна магия и макар че не можеше да прочете изписаните по стените символи, той долавяше злокобно присъствие. В една малка ниша бе поставена чаша, издялана от непознат камък.
Той посегна да я вземе и в мига, в който я докосна, почувства по ръката си приток на енергия. Щом изскочиха навън, младежът промърмори:
— Това е чашата, няма съмнение.
— И какво прави?
— Не зная, но ме предупредиха, че е причинила сериозни неприятности на Пъг. Така че нямам никакво намерение да се опитвам да разкрия тайната й.
— В такъв случай да се връщаме при тези така наречени богове и да видим дали ще изпълнят своята част от сделката. — Горат се огледа. — Съмнявам се това да са единствените членове на племето. Когато открият какво сме направили, сигурно ще тръгнат по следите ни.
— Ще успеем ли да стигнем колоните до залез-слънце?
— Ако тръгнем веднага и не спираме за почивка — отвърна Горат, обърна се и закрачи, без да чака отговора на Оуин.
Глава 17
В погрешна посока
Леден вятър свистеше над назъбената крепостна стена.
Джеймс даде знак на стрелците да осигурят прикритие на приближаващите се конници. Двама съгледвачи препускаха нагоре към подвижния мост и размахваха камшици, за да принудят изнурените животни да преминат обсадния ров преди преследвачите им да ги настигнат. Джеймс се надяваше, че стражите ще вдигнат моста точно навреме — избързаха ли, съгледвачите щяха да останат отвън, но ако закъснееха, вражеските ездачи щяха да завладеят порталната кула, което беше сериозно тактическо преимущество, като се имаше предвид огромното им числено надмощие.
Първият ездач излезе на моста тъкмо когато той започваше да се вдига, а вторият пришпори коня и се озова отгоре, след като животното скочи над зейналата пропаст. Все пак успяха навреме и Джеймс нареди на бойците да стрелят.
Първите трима от преследвачите паднаха, покосени от точно изпратени стрели — двама от тях бяха човеци, ренегати, а третият тъмен елф. Останалите побързаха да излязат от обсега на стрелите. Джеймс даде знак да ги обстрелят с единствения катапулт, който ги посипа с дъжд от едри камъни и изглежда, уби още неколцина.