Останалите отстъпиха надолу по пътя.
Междувременно Джеймс се спусна при порталната кула, където радостните съгледвачи се прегръщаха със своите спасители.
— Какви вести носите? — попита ги той. Единият от тях, млад капрал, се изпъна и докладва:
— Никакви признаци за подкрепления от юг, господарю, и ужасно много врагове, настъпващи от север.
— Как е обстановката на север?
— Има доста кавалерия, която не ни даваше мира през цялото време. Играехме си на котка и мишка. Въпреки прахоляка забелязахме, че противникът изтегля насам голям брой от онези обсадни машини, за които ни казахте. Тази нощ вероятно ще стигнат подножието на крепостта.
— Добра работа свършихте — кимна Джеймс. — Идете да се нахраните и си починете. Утре сутринта ви чакат нови задачи.
Джеймс отиде да потърси Локлир, на когото бе поверил управлението на складовете и арсенала. Откри го насред едно полупразно помещение — с видимо отвращение разглеждаше съдържанието на голямо буре.
— Какво има, Локи?
— Това месо е пълно с червеи. Сигурно онези негодници, Нощните ястреби, са слизали тук и са му направили нещо, преди да убият офицерите.
— Какви са пораженията?
— Развалени са всичките ни месни запаси. В чувалите с брашно има буболечки. Можем да ги пресеем, но кой ще иска да яде такъв хляб? Добре поне, че сухарите и сушените плодове са непокътнати. Имаме запаси за известно време.
— Не мисля обаче, че храната е основният ни проблем.
— Идват ли? — Локлир го погледна.
— Утре.
— В такъв случай да вървя да се приготвя.
Джеймс кимна. Не се съмняваше, че хората му са готови да дадат най-доброто, на което са способни; почти всички бяха ветерани от отминали войни, но малцина от тях имаха опит с отбрана на обсадена крепост. Той единствен познаваше въпроса както от теоретична страна, така и на практика — беше се сражавал при Арменгар и Висок замък и знаеше, че за всеки войник на стената атакуващите трябва да разполагат с десет. Това, което го безпокоеше, бе какво ще стане, ако Делекан докара повече от десет срещу всеки един от неговите защитници.
Оуин сложи чашата съвсем близо до колоната, така че страната й да се опира в нея.
В главата му отекна гласът на Дхатсаван: „Виждам, че се завърна с Чашата. Това е добре.“
— И защо ти е нужна? — попита Оуин.
„Не ми е нужна. Не биваше да остава в ръцете на панат-тиандина.“
— Защо?
„Тя е много неща едновременно, предмет с огромна сила, и едно от предназначенията й е да отключва. Тя отваря вратата за други светове. Поне засега изоставените деца на Алма-Лодака ще останат затворени на нашия свят. Сами по себе си те не представляват непреодолима опасност. Но когато са ръководени от пантатийските си роднини, могат да се превърнат в страховит противник. Сигурно след време някой ще дойде да си ги прибере от нашия разрушен свят, но поне в момента вселената е спасена от посегателствата им. Вземете Чашата с вас и я пазете като очите си.“
— Сега повече се безпокоим за Пъг. Нали поиска от нас да донесем чашата. Къде е той?
„В безопасност в една сграда, конструирана от панат-тиандините. Защитните прегради, които го задържат вътре, ще бъдат вдигнати веднага щом го намерите. Той недооцени скритите в Чашата сили, опита се да ги използва, за да открие отвлечената си дъщеря, но те го надвиха и го превърнаха в безпомощно дете.“
— И ти го затвори, за да го защитиш?
„Като личност той не представлява интерес за нас, но можеше да ни бъде от полза, задържайки при себе си Чашата. Опасявахме се, че панат-тиандините са на път да разкрият тайната й. Пъг прекъсна този процес и го върна назад с години. Дори само за това заслужава нашата благодарност. А сега, когато и вие сте тук, можем да се погрижим Чашата да напусне нашия свят. В отплата за свършената работа ще пуснем приятеля ви на свобода.
Пъг вече е възстановил в голяма степен спомените и личността си, но способностите му ще са потиснати още няколко дни. Идете в пещерата на запад от тази, в която намерихте Чашата — там ще откриете Пъг.“
— Но как ще се завърнем на нашия свят?
„Има отворен път до една пещера в планините, от която се стига до подземната кухина, обитавана някога от валхеру. Вземете Пъг, идете на север и там ще откриете проход към центъра на планината, както и още предмети, които ще ви помогнат да се завърнете у дома. Не забравяйте да пазите Чашата — с нейна помощ ще предадете на Пъг всичко, което сте научили. — Изведнъж в ума на Оуин се появиха знания за това как да използва чашата. — Дъщеря му също ще откриете недалеч от планините. Тя е пленница на панат-тиандините, които я смятат за дар от Алма-Лодака. Освободете я и се върнете на вашия свят. Но не се бавете, защото не мога да поддържам твърде дълго отворен прохода към вашия свят. Силите ми не са каквито бяха.