— Драконът! — възкликна Оуин. — Аз разговарях с него при Малаково средище!
— Така е — кимна Пъг. — Старата статуя се използва за контакти с оракула, за да бъде разколебан всеки, дошъл да я потърси. Ако си разговарял с нея, значи умът ти е бил в Сетанон.
Оуин погледна Горат.
— Ето защо тя каза, че ти ще играеш ключова роля в тази история. — После отново се обърна към Пъг. — А също обяснява и плана на Делекан. Принц Арута ни прати да те намерим, защото се боеше, че Делекан ще използва магия при атаката срещу Северен страж. Джеймс смяташе, че след като завземе Северен страж, армията на Делекан ще се спусне с лодки и салове по реката към Ромней и оттам ще удари Сетанон по суша. Можеш ли да ги спреш?
— Не и в сегашното ми състояние — отвърна Пъг. — Вярно, че силите ми се повъзвърнаха и паметта ми вече не е толкова объркана, но се боя, че ще мине доста време, преди да си възстановя магьосническите умения. В сляпото преследване на изчезналата ми дъщеря използвах един вълшебен предмет, на който разчитах да възстановя способностите си. Но щеше да е по-добре, ако не го бях направил.
Оуин кимна, посегна към пояса си и извади Чашата на Рлин Скрр.
— Едно същество, което се нарече Дхатсаван, ми каза, че това, което ти е отнело силата, може да ти я върне, но с моята помощ.
Пъг докосна предпазливо чашата в ръката на Оуин. Младият магьосник почувства слаб бодеж във върховете на пръстите си и в същия миг го заляха картини, усещания, непознати спомени, чувство за сила и власт. Пъг тихо каза:
— Рисковано е, Оуин, но в дните, които предстоят, те чакат още по-големи изпитания — такива, за каквито може би ще сметнеш, че не си подготвен. Все пак ти благодаря за помощта.
А после Пъг и Оуин потънаха в непрогледен мрак.
Излязоха едновременно от дълбокия транс и откриха, че Горат седи до тях.
— Вече се безпокоях, че никога няма да се събудите.
— Колко дълго спахме? — попита Оуин.
— Два дни — отвърна Горат. — Наложи се да ви наливам с вода насила, а с храната беше още по-сложно.
Оуин продължаваше да мига, замаян от изображенията, които се мяркаха пред очите му. Опитваше се да се съсредоточи, но всичко наоколо сякаш се разпадаше. Той се надигна замаян.
Пъг също се изправи и взе кристалния жезъл. Погледна към ръката си и от пръстите му бликна пламък.
— Интересно. Преди не можех да го правя.
— Този трик го научих от един магьосник, казва се Патрус — обясни Оуин.
— Изглежда, съм се сдобил с нови способности, докато предишните някак ми убягват.
— А моята глава ври и кипи от странни картини и мисли, които не мога нито да обясня, нито да възприема.
— Ще започнеш да ги разбираш, когато му дойде времето — успокои го Пъг.
Оуин погледна жезъла на магьосника и рече:
— Моят май изгуби вълшебните си способности.
— Трябва да ти намерим още от този кристал, в който на този свят съществува маната.
— Аз пък мислех, че кристалът е мана.
— Не. Ела, ще ти покажа. — Пъг ги изведе отвън и се огледа. Растенията, които стърчаха от безводната напукана земя, изглеждаха изсушени и сбръчкани, а цветовете им приличаха на замръзнали кристали. — Ето онова там — посочи той. — Сред другите растения се открояваше едно със златист цвят, докато останалите бяха виолетови или сини. — Това не е растение. Докосни го с жезъла.
Оуин доближи върха на жезъла до растението и изведнъж почувства прилив на енергия.
— Оглеждай се за златисти растения, докато вървим — посъветва го Пъг. — Хайде — да намерим дъщеря ми и да се прибираме у дома.