— Май свирят отстъпление. — Джеймс се надвеси над парапета. — Задържахме ги.
Локлир кимна и се отпусна изтощен на каменните плочи.
— Какъв ден само!
— Хубаво пожарче стана, момчета — каза Патрус. — Не се отпускайте — чака ни много работа.
— Защо, какво ще има? — попита замаяно Джеймс.
— Ами как? Нова атака — отвърна почти радостно Патрус.
Джеймс се надигна. Старецът беше прав. Той протегна ръка на Локлир, който я сграбчи и се изправи до него.
Заслизаха мълчаливо към централния двор, за да се заемат с подготовката за следващия ден. Зад тях горящите обсадни кули хвърляха алено зарево в нощното небе.
Пъг и Оуин премигнаха и се огледаха смутено.
— Какво става? — промърмори Оуин.
— Цял ден се блещите в този пергамент — отвърна недоволно Горат.
— Това е древно заклинание — обясни Пъг. — Освен това е много силно. Мисля, че успях да го запаметя.
— Аз също — кимна Оуин. — С негова помощ ще можем да отнемем силите на Рлин Скрр — съществата, за които говореше Дхатсаван.
— Кое време е? — попита Пъг.
— Малко преди зазоряване. Докато четяхте, поразузнах наоколо.
— И какво откри? — попита Пъг.
— Мястото, обитавано някога от валхеру. Не бих се учудил, ако дъщеря ти е там. Много прилича на храм.
Без да чака повече, Пъг стана и забърза към изхода на пещерата.
— Накъде? — попита той, щом излязоха.
Горат му посочи, после тръгна напред и скоро тримата застанаха пред входа на голямата тъмна пещера.
— Стъпалата водят в една подземна галерия — обясни моределът. — Когато слязох вътре, чух шум като от вой на вятър и почувствах, че ме изпълва първичен страх, но така и не узнах причината за него. Тогава реших, че ще е по-добре да слезем долу тримата.
— Мъдро решение — съгласи се Пъг. — Много мъдро.
Водени от Пъг, тримата се спуснаха по каменната стълба, която завършваше в просторна подземна кухина. В момента беше празна, но навремето вероятно бе побирала тълпи поклонници. В далечния й край се виждаха две каменни врати. Както беше казал Горат, из кухината духаше зловонен вятър, който ги изпълваше с усещането за надвиснало зло.
Горат пръв приближи вратите и побутна едната. Беше масивна, но изкусно балансирана, защото се отвори съвсем леко.
Когато отворът се разшири достатъчно, той пусна дръжката и се промуши през него, следван от Оуин и Пъг. В средата на следващото помещение върху пиедестал бе поставен голям синкав кристал, озарен от падащ от тавана сноп светлина. През стените на кристала прозираха очертанията на младо момиче. Русите му коси се бяха разпилели над главата като ореол.
— Гамина! — извика Пъг.
От мрака зад кристала изникнаха две тъмни фигури. Бяха високи близо три метра, със сивкава кожа и блещукащи като въгленчета очи. Чертите им се меняха постоянно, движенията и стойката им издаваха грамадна сила. Вместо ръце имаха широко разперени криле.
Горат се поколеба, но Пъг извика:
— Оуин, заклинанието!
И двамата магьосници затвориха очи и за един кратък миг Горат си помисли, че е изоставен сам срещу чудовищата. Преодолял моментното си колебание, той измъкна сабята и замахна срещу създанието, което се приближаваше към Пъг. Острието му премина през чудовището, сякаш там имаше само въздух. Само едва доловимото забавяне на движението и изтръпването на пръстите, с които стискаше сабята, му подсказаха, че ударът е попаднал в целта. В следващия миг чудовището замахна с ръка и Горат отлетя към стената, блъснат с мощ, каквато имат само ураганите.
От ръцете на Пъг и Оуин бликнаха ярки разноцветни светлини, досущ като дъги, и полетяха към страховитите същества. Чудовищата замръзнаха, сякаш се бяха парализирали. Няколко секунди разноцветните дъги трептяха по телата им, после се стрелнаха към пода, подобно на кехлибарени мъниста. Всяко едно сякаш отнасяше със себе си по късче от съществата, които започнаха да избледняват и накрая изчезнаха и в галерията се чуваше само свистящият вятър.
Горат се изправи и разтърси глава, за да се съвземе от замайването след страшния удар.
— Гамина! — извика отново Пъг и изтича при кристала. Дъщеря му бе зазидана вътре като живо изображение на богинята на панат-тиандините. Магьосникът докосна кристала и почувства как през пръстите му преминават вълни от енергия.
Пъг затвори очи и се съсредоточи върху модела, който следваха приливите и отливите на енергията, а после извика: