Под трепкащата светлина на факлите и зад завесата на мъглата тайнственият дим на Патрус бе станал почти невидим.
Когато нападателите навлязоха в обхвата на лъковете, стрелците от стената откриха огън. Локлир се стресна от слабия отпор. Едва сега си даде сметка, че от поражението наистина ги дели само една крачка.
В същия миг изпод замъка се разнесе приглушен тътен. Джеймс докосна стената — тя се тресеше, сякаш изпод земята се готвеше да бликне отдавна спотаена енергия.
Противниците не обърнаха никакво внимание на шума, докато сътресенията не нарушиха ритъма на стъпките им — дори на онези, които бяха натоварени с тежки щитове и стълби. Едва тогава забавиха крачка.
Патрус се изкиска и се провикна:
— Дръжте се, момчета! Сякаш целият замък подскочи.
Близо половината от настъпващите се строполиха на земята. Тътенът на земетресението заглуши врявата на битката. И тогава небето изригна.
Ослепителна светкавица удари желязната броня на един паднал на земята трол и порази заедно с него още десетина негови другари. Миг по-късно я застигна гръмотевица, от която ушите на всички започнаха да звънтят. Вятърът донесе мирис на озон и изгоряла плът.
Моредели, троли и таласъми се мятаха в конвулсивни мъки, с димяща обгорена кожа.
Последва нова светкавица, която падна на десетина крачки от първата и повали още десетина щурмоваци. Миг след това още една светкавица порази моредел с вдигнат нагоре меч и за миг го превърна в ярко сияеща фигура, преди да избухне в огнено кълбо и да избие стоящите около него.
Джеймс се прикри зад стената и дръпна Локлир за наметалото да се наведе до него.
— Скрийте се! — извика той на войниците и заповедта му бе предадена по стената. Междувременно тайнственият облак на Патрус продължаваше да бълва светкавици, всяка последвана от оглушителен гръм. Войниците затискаха ушите си с ръце и крещяха ужасено. Джеймс едва се сдържа да не изпълзи надолу и да се скрие в подземията на замъка. Не можеше да си представи какво ли е на пътя.
После всичко утихна. Заедно с последната гръмотевица се уталожиха и земните трусове.
Джеймс скочи и надникна иззад бойниците. Армията, която допреди няколко минути крачеше в пълен боен ред към портата, отстъпваше в паническо безредие и тъпчеше труповете на своите избити и ранени другари.
Джеймс коленичи до Патрус, който премигваше уморено, и го попита:
— Как го направи?
— Получи се, нали? Побягнаха?
Локлир приклекна до тях.
— Как се казва това заклинание?
— Няма си подходящо название. Научих го от едно приятелче в Саладор, което пък го знае от килианските свещеници, но го беше попроменил. Мисля, че му казваше „Килиански гняв“. — Той се надигна. — Много исках да го изпробвам, но досега все не ми се удаваше подходящ случай. — Патрус се приближи към стената и огледа обсипаното с трупове бойно поле. — Върши повече работа, отколкото предполагах.
— Как е на северната стена? — извика Джеймс.
— Избягаха, като почнаха трусовете — отвърна му някой.
Джеймс сложи ръка на рамото на Патрус.
— Спечели ни предостатъчно време.
Локлир се отпусна до бойницата, опря гръб в нея и се оплака.
— Не мога да помръдна!
Джеймс протегна ръка и го дръпна.
— Размърдай се. Скоро пак ще дойдат. Освен ако Патрус не успее да повтори фокуса си.
Патрус поклати глава.
— Не разполагам с нужните неща. За някои от тях трябва да отида в гората, а и не се срещат на всяка крачка.
— Едно нещо не ми дава покой — рече Локлир.
— Кое? — попита Джеймс.
— Къде са техните магьосници?
— Богове! — Джеймс се плесна по челото. — Ако след този номер не дотичат на бойното поле, значи въобще не са наблизо.
— И какво може да значи това? — попита Локлир.
— Означава, че сме измамени.
— Не те разбирам — каза Локлир и се облегна на стената.
— Щом не са тук, значи са някъде другаде — обясни Патрус. — Зная, че си уморен, но това не е извинение за глупостта ти!
— Остави ме на мира — махна с ръка Локлир. — Тъкмо се наслаждавах на мисълта, че сме се отървали. Дори се заблуждавах, че чувам в далечината тръбите на кралската армия.
Джеймс млъкна и се заслуша.
— Май не си се заблуждавал. Аз също ги чувам.
Покатери се на стената и застина неподвижно, загледан в далечината. Димът все още пречеше да се вижда добре, но въпреки това след минутка той извика:
— Виждам знамето на Арута! — Скочи долу и нареди: — Свалете подвижния мост!
Локлир се втурна надолу с обновени сили, следван по петите от Джеймс и Патрус. Когато слязоха на двора, решетестата врата бе вдигната достатъчно, за да се промушат под нея. От другата й страна мостът вече опираше в отсрещния бряг на рова и Локлир скочи върху него.