„Какво има?“ — попита той Гамина, когато приключи. „Оуин и баща ми са открили още една ниша с мана.“ „Смятат ли, че ще е достатъчно?“
„Може би“ — отвърна тя. По някаква неизвестна причина — страх от валхеру или от Горат, Пъг и Оуин, змиечовеците не предприемаха никакви опити да навлязат в района на изоставения храм.
Нападнаха ги едва когато Пъг и Оуин излязоха да събират още мана. Пъг имаше идея как да задейства отново изоставената машина на разлома.
Гамина направи безуспешен опит да им разчете мислите, но в главите на панат-тиандините на пръв поглед цареше невъобразим хаос. Това бяха примитивни и суеверни същества, които се придържаха към някакви свои неясни обичаи и вярвания, но имаха и вродени умения да боравят с магията. Пъг ги нарече „магьосници-занаятчии“, тъй като според него те бяха строителите на различните машини и съоръжения, използвани от Алма-Лодака. Той предполагаше, че някога валхеру съзнателно са ограничили умствените им възможности, за да могат да ги използват като свои верни слуги.
Оставаше истинска загадка как са успели да оцелеят на този пустинен свят, където храната и водата бяха крайно оскъдни. Бе минало седмица, откакто бяха решили да натрупат достатъчно мана, за да задействат плана на Пъг. Горат още не можеше да си представи с какво ще им помогнат тези късове „кристализирала магия“, но засега оставяше на двамата магьосници да се грижат за това, а той самият се бе съсредоточил върху проблема с изхранването. Както се оказа впоследствие, подобно на много други пустинни области, лишени на пръв поглед от обитатели, и това място беше средище на богат подземен живот.
След като откриха машината на разлома, те изследваха внимателно целия остров, с изключение на върховете над храма. Островът бе достатъчно голям, че да им отнеме три дни, за да го прекосят от единия край до другия, където бяха разположени седемте колони на боговете, а и придвижването по права линия бе затруднено от планинския релеф.
Пъг изрази надежда, че на запад може да има друга земя, или дори материк, основавайки се на наблюденията си върху промените в блясъка на водата след залез-слънце. Горат се надяваше, че няма да се наложи да плуват дотам, за да потърсят друг начин за връщане.
Когато Горат стигна при пещерата, Гамина вече беше запалила огъня.
— Тази вечер ли ще се опитаме да осъществим плана на баща ти? — попита я моределът.
— Не зная — отвърна тя.
Горат я наблюдаваше скришом. Тя беше забележително дете, дори според представите на неговите сънародници. Не познаваше много човешки деца, но макар да се намираха в тежко положение, девойката запазваше самообладание и умееше да се съсредоточава върху конкретните задачи.
Освен това беше много красива, доколкото Горат бе в състояние да го прецени. Несъмнено бе привлякла вниманието на Оуин, но той не можеше да определи дали защото бе дъщеря на Пъг, или заради някакви други нейни качества. И тук Горат установи, че не познава достатъчно добре човешката природа.
Появиха се Оуин и Горат, нарамили големи вързопи.
— Надявам се, че събрахме достатъчно — каза магьосникът.
— Чудесно — каза Горат. — Защото ми омръзна да се храня с тези проклети бронирани зайци. Ще се радвам дори на къшей сух хляб.
— Аз също — призна Оуин.
— Какво ще правим, ако планът не успее? — попита Горат.
— Ще проучим останалата част на острова и ако не открием нищо, ще направим лодка и ще отплаваме на запад.
Оуин замижа и притисна с пръсти слепоочията си.
— Пак ли главоболието? — попита го Гамина.
— Да, но мисля, че минава. — От известно време Оуин получаваше пристъпи на остро главоболие. Всъщност пристъпите бяха започнали, след като двамата с Пъг споделиха Чашата на Рлин Скрр. — Мисля, че този път болката бе по-търпима.
— Като се върнем на Мидкемия, млади приятелю, няма да се изненадам, ако откриеш, че притежаваш сили и способности, за които не си и мечтал.
— Ако се върнем — въздъхна Оуин.
— Ще се върнем — твърдо каза Пъг.
— Добре — кимна Оуин. — Какво друго ни трябва?
— Нищо, освен знание — рече магьосникът и се обърна към Горат.
— Огледа ли всички пещери в района?
— Да — кимна Горат. — Нали ти казах.
— В такъв случай утре сутринта ще направим опит да се приберем.
— Защо не сега? — попита Горат.
— Двамата с Оуин — обясни Пъг — ще се нуждаем от сериозна почивка, преди да си опитаме силите с тази работа. Зная доста неща за разломите и тяхната природа, но тази машина е създадена от други същества и може да не функционира като цуранските, които познавам добре. Не бих искал да допусна някоя грешка само защото съм изморен. Утре, след като се наспим добре, ще опитам.