Горат пак кимна.
Оуин се облегна на стената, изтощен от дългото ходене и торбата с мана, и каза:
— Горате, мога ли да те попитам нещо?
— Да, Оуин — отвърна тъмният елф.
— Помниш ли, когато се поклони на кралицата — стори ми се, че това е някакъв ритуал, но не го разбрах.
Горат се замисли, преди да отговори.
— Когато видях за първи път Елвандар — заговори той след малко, — го нарекох Бармалиндар, името на легендарния свят, от който всички елфически народи смятат, че са произлезли.
— Изумително — намеси се Пъг. — Разговарял съм с принц Калин, с други елфи и с Томас, но за първи път чувам да се споменава подобна легенда. Винаги съм смятал, че елфите произхождат от Мидкемия.
— Така е, както и драконите и валхеру, но съществува духовен източник на нашата раса, който лежи отвъд пределите на Мидкемия — обясни Горат. — Когато умрем, ние се преместваме на Блажените острови, където се събираме с нашите предци. Но всички произхождаме от Бармалиндар.
— Понякога — продължи той и погледна Оуин — някои от нас улавят в душата си зов, страстно желание да тръгнат да търсят Елвандар. Разберат ли това обаче, останалите преследват този нещастник като предател и го убиват, преди да открие Елвандар. — Горат затвори очи и продължи с глас, в който се долавяше мъка и съжаление. — Така постъпих и аз, много отдавна. Все пак единици успяват да достигнат заветната цел и когато се озоват там, еледелите ги наричат „завърнали се“. Нямат други имена. Сякаш цял живот са били еледели.
— Едно обаче не разбирам — заговори Оуин. — Защо кралицата каза, че още не си се завърнал? Какво означаваше това?
— Че все още имам връзки с миналото и това ми пречи да се присъединя безрезервно към сънародниците си от Елвандар.
— Но какви връзки? Нали децата ти са загинали, а жена ти те изгони?
— Трябва да убия Делекан — прекъсна го Горат и го погледна строго.
— Аха — отвърна младият магьосник. Възцари се мълчание. Гамина приготвяше вечерята, а Пъг обмисляше предстоящия опит.
Джеймс и преди бе присъствал на изтезания и никога не бе изпитвал удоволствие от гледката. Но Арута държеше на всяка цена да узнае плановете на Делекан.
Пленникът бе някакъв главатар или капитан, във всеки случай с достатъчно висок пост, за да знае повече от тролите и таласъмите в отряда си. Поне петима от ренегатите, които бяха пленили, го посочиха като единствения моредел, комуто са били поверени повече знания.
Принцът се безпокоеше, че събитията са взели крайно неблагоприятен обрат.
Бяха разпратили съгледвачи до всички проходи и скоро вече знаеха със сигурност, че наблизо няма друга голяма армия. Хиляди войници, таласъми, троли и магьосниците, известни като Шестимата, бяха някъде другаде.
Въжетата се опънаха и моределът нададе болезнен стон. Краката му бяха завързани за две железни халки на пода, яки въжета пристягаха китките му, преметнати през два скрипеца.
— Говори — каза студено Арута, — ако искаш да видиш как порастват децата ти. Имаш думата ми. Ще те освободя веднага щом ми кажеш всичко, което ти е известно. Къде е Делекан?
Моределът вдигна глава, но вместо страх или омраза, Джеймс забеляза на устните му да трепка усмивка.
— Какво значение има това, принце на Запада? Повярвай ми, вече не можеш да попречиш на моя господар да осъществи замисленото. Пусни ме, а щом настояваш, ще ти кажа къде точно се намира сега Делекан.
Арута даде знак и двама войници развързаха въжетата.
— Делекан — обясни моределът — сега е в Сар-Саргот, където събира голяма армия.
Един капитан от Кралската гвардия понечи да го зашлеви през лицето с думите: „Лъжеш, куче!“, но Арута го улови за ръката.
— И защо господарят ти си седи на трона, докато ти и другарите ти проливате кръв пред стените на тази малка крепост?
— За да те накараме да дойдеш тук, принце — ухили се моределът.
— Но аз имам армия при Висок замък и още една при Косия проход.
— Това няма значение, Арута. Гарнизонът ти в Мъглива гора е съвсем малоброен и до няколко дни моят господар ще го изтреби до крак.
— До няколко дни? — Арута присви очи и се изправи. — Богове! Те ще използват разлом!
— Възможно ли е това? — попита Джеймс.
— Пуснете го на свобода — нареди Арута на капитана. — Не му давайте нито оръжие, нито храна и вода. Нека обере мъртвите си другари, ако иска да оцелее.