Войниците вдигнаха отмалелия моредел и го изнесоха навън.
— Ваше височество — обади се Локлир, — възможно ли е да отворят разлом?
— Цураните знаят как да го направят, както и Пъг. Подозираме, че пантатийците също имат известни познания по въпроса. Какъвто и да е източникът, по-важното е, че Делекан се е сдобил с него. В такъв случай от Сар-Саргот до Мъглива гора е само една крачка, а аз съм толкова далеч оттам…
— Какво ще правим сега? — попита Джеймс. Все още не се беше възстановил напълно, но все пак се бе посъвзел след цяла нощ сън и целебния чай, приготвен от знахаря на Арута.
— Искам ти, Локлир и този ваш магьосник да потеглите с възможно най-голяма бързина за Мъглива гора. Ще ви дам един отряд конници. Препускайте, без да спирате, не жалете конете. Първо ще идете във Висок замък. Кажете на барон Бодуен да свика целия гарнизон и да тръгне в ускорен марш за Сетанон. След това вземете хората на Гардан и се отправете към Мъглива гора, но колкото се може по-бързо. Аз ще ви последвам с цялата си армия. Разберете едно — вие двамата трябва да стигнете до Мъглива гора дори ако се наложи да се разделите с останалия отряд. Намерете капитан Филип и му кажете веднага да започне издирването на машината на разлома. Ако успее да я разруши преди Делекан да прехвърли армията си, ще скършим гръбнака на този моредел.
— Може вече да е там — подметна Джеймс.
— Което означава, че вече сте закъснели — отвърна Арута. — Яхвайте конете и тръгвайте незабавно. Имате половин ден езда до залез-слънце.
Джеймс се поклони мълчаливо и отиде да потърси Локлир и Патрус. Знаеше, че и двамата няма да са особено щастливи, когато чуят новите заповеди на Арута. Той самият не беше.
Глава 19
Срещата
Пъг даде знак на останалите да се отдръпнат. Беше струпал на купчина всичката кристализирала мана и сега взе двата кристални жезъла и каза:
— Тази врата е престанала да функционира, когато е била прекъсната връзката от другата страна, откъдето е идвала и необходимата енергия.
— Но къде може да е тази друга страна? — попита Оуин.
— Някъде в близост до двореца в Крондор. Гамина е била в безсъзнание, когато са я отвлекли, но номерът, който направи Макала в моя кабинет със създаването на временен портал, изисква оригиналната врата да е съвсем наблизо.
— Защо? — попита Оуин.
— Когато разполагаме с достатъчно време, ще ти обясня цялата теория подробно, но за момента е достатъчно да знаеш, че инструментът, който ми даде Макала, няма достатъчно сила, за да ме транспортира между различни светове. Той само ми позволи да проникна в разлома, който съществуваше наблизо.
Оуин кимна и попита:
— Имаш ли някаква представа защо Дхатсаван и останалите богове на този свят са кристализирали маната по този начин?
— Мисля, че заради някакъв отчаян план, щом са го осъществили в разгара на битката. Вероятно са очаквали, че когато почувстват намаляването на свободната мана, валхеру ще се обезпокоят да не попаднат в капан и да останат завинаги пленници на този свят. Едва ли някога ще узнаем истината. А и сега не съм в настроение да се връщам при колоните, за да ги разпитвам.
— Как ще настроим машината, след като не разполагаме с източник на енергия? — попита Оуин.
Пъг вдигна Чашата на Рлин Скрр.
— Ето с това ще канализираме енергията. Дхатсаван ти е казал, че Чашата е ключ, с който може да достигнеш други светове.
— Да, така каза.
Пъг допря с пръст челото си.
— А тук държа знанията за това. Но ще ми е нужна и твоята помощ.
— Какво по-точно?
— Първо трябва да ви предупредя: може да не се получи или дори да загинем всички. Бих предпочел да сте някъде отвън в този момент, но опитът ми с разломите показва, че ще разполагаме с броени секунди.
— Добре, татко — обади се Гамина. — Кажи само какво трябва да направим.
— След като кажа на Оуин какво да прави, ще започна да броя на глас и когато стигна до „три“, ще се опитаме да включим машината на разлома. Ако стане, между ей онези два полюса ще се появи трепкащо сребристо сияние, което малко след това ще започне да посивява. Веднага щом стане сиво, скачате между полюсите. Няма да е зле, ако с Горат си държите ръцете. Ние с Оуин ще ви последваме незабавно. — Той им показа къде да застанат, след това се обърна към Оуин: — Това вероятно е най-трудната задача, която си изпълнявал някога. Притежаваш както енергията, така и необходимите познания, за да я изпълниш, макар че с второто си се сдобил съвсем отскоро.
— Не те разбирам…
— Силите ми все още са недостатъчни, заради грешката, която допуснах с Чашата — каза Пъг. — Макар паметта ми да се е възстановила, ще минат още няколко дни, преди същото да стане и със силата ми. Но твоята е непокътната, а имаш и познанията, които получи от мен.