— Но аз не разбирам нищо от разломи — възрази Оуин.
— Затвори очи и спри да мислиш за това, което трябва да направиш. Отпусни се и всичко ще се получи от само себе си.
На лицето на Оуин се изписа съмнение, но въпреки това той затвори очи. Пъг изчака минута и каза:
— Все още се напрягаш. Защо не помислиш за нещо друго?
— За какво например?
— За нещо досадно, за някой скучен учебник, който е трябвало да научиш, или за уроците на Елгахар в Звезден пристан.
Оуин се разсмя и в същия миг нещо в ума му сякаш прещрака.
— Аз… чакай малко, нещо… — Той отвори очи. — Разсмях се и изведнъж установих, че зная нещо за разломите.
— Затвори очи и мисли за други неща — нареди отново Пъг.
Оуин въздъхна и отново затвори очи. Остави мислите си да се реят свободно и усети, че го заливат спомени. Спомни си как му се подиграваха по-големите му братя, докато се ровичкаше из книгите на баща си, спомни си девойката от родния град, която харесваше, но така и не събра сили да заговори, макар че тя вероятно щеше да е поласкана от вниманието на един от синовете на барона. После си спомни за срещата с Патрус, за отношението на стареца към баща му, за мъдростта, която се криеше под привидно небрежната му външност. А после в мислите му изникна образът на стареца, който му обясняваше как се правят някои лесни заклинания.
„Казвам ти, момче — говореше въображаемият Патрус, — номерът с пламъка от върха на пръстите е проста работа. Достатъчно е да си представиш, че въздухът около тях се загрява, и стига да го искаш достатъчно, малко след това ще получиш пламък.“ Оуин си спомни, че дълго след това правеше безуспешни опити, докато накрая се получи.
Патрус продължаваше да нарежда в мислите му: „Най-добрият начин да вникнеш в структурата на разлома е като игнорираш общоприетите представи за триизмерна ориентация. Представата, че си «тук» или «там», е по-скоро препятствие, отколкото помощ. Ако мислиш за разлома, като за «врата» между две места, долепени едно до друго във всеки момент, тогава…“ — Гласът на Патрус постепенно стихна, но Оуин имаше чувството, че е схванал същината на урока.
Изведнъж той отвори очи и извика:
— Зная как да го направя!
— Добре — кимна Пъг. — Веднъж оставих на Макрос да ме води, докато не събрах достатъчно сила, за да проникна и разруша разлома. Сега аз ще водя теб. Гамина?
— Да, татко?
— Опитай се да свържеш ума на Оуин с моя, а успееш ли — приготви се за скок.
Тя подаде ръка на Горат и отвърна:
— Когато сте готови.
Пъг кимна и в същия миг Оуин почувства, че умовете им са свързани чрез този на Гамина. Пъг вдигна Чашата на Рлин Скрр с една ръка; в другата държеше кристалния жезъл. Опря жезъла в земята и попита:
— Готов ли си?
Оуин също опря своя жезъл и отвърна:
— Да, готов съм!
— Едно, две, три!
Оуин почувства в ръката си прилив на енергия и я насочи към купчината кристализирала мана, струпана до машината. Изведнъж чашата в ръката на стария магьосник засия ослепително и сиянието й се предаде на двата полюса.
Беше като да се пресегнеш и да отместиш завеса. Оуин дори знаеше къде точно иска да се образува разломът отвори очи и забеляза блестяща сребриста стена, която бързо посивяваше. В същия миг Горат и Гамина скочиха през нея и изчезнаха.
— Хайде! — извика Пъг, улови го за ръката и двамата се хвърлиха към сивкавата стена.
Оуин почувства, че прелита през някакво лишено от форми пространство, а в следния миг се озова на каменен под и едва не се спъна в Горат и Гамина.
Стаята беше тъмна, от прозореца се процеждаше оскъдна светлина.
— Къде сме? — попита Горат.
— В моя кабинет в Крондор — засмя се Пъг.
Гамина скочи и плесна радостно с ръце. Още преди да заговори вратата се отвори и влезе Катала, само по нощница. Тя притисна дъщеря си в обятията си, после протегна ръце към Пъг.
— Знаех си, че ще я откриеш — бяха първите й думи. Известно време Пъг се любуваше на отново събраното си семейство, после бавно каза:
— Макала ще си плати за всичко това.
— Той ли стои зад тази работа? — попита Катала.
— Това е дълга история, любов моя. Гамина ще ти я разкаже, когато се приберете на сигурно място в Звезден пристан.
— А ти къде ще бъдеш? — попита го разтревожено Катала.
Пъг изгледа Горат и Оуин и отвърна:
— Ние трябва да бързаме за Сетанон.
Джеймс погледна Патрус и старият магьосник извика:
— Мисли за себе си, момче! Аз мога да се погрижа за мен си! Джеймс бе склонен да се съгласи. Чаят, който им бе направил лечителят на Арута, правеше чудеса. Колкото и изтощени да бяха, когато си лягаха, бе достатъчно да пийнат няколко глътки от него и на сутринта силите им бяха възстановени напълно.