Гардан разпери ръце.
— Фронтът въобще не е ясно очертан. Имаше леки набези тук, тук и тук. — Той посочи три различни места край реката. — Херцог Мартин тръгна в тази посока. — Пръстът му се спря на един проход между последните две точки на набези. — Смяташе да се промъкне в тила на тъмните елфи.
— Ако има човек, който би могъл да се прокрадне в гора зад гърба на тъмни елфи, това е само Мартин Дълголъкия, макар че и за него ще е невероятно трудно — каза Джеймс.
Гардан се засмя.
— С него замислихме отвличащ ход.
— Ако е достатъчно шумен и изглежда достоверен, може и да му свърши работа. В такъв случай и ние бихме могли да се възползваме от него.
— Няма ли да си починем малко? — попита Локлир.
Патрус погледна младия скуайър със съжаление.
— Ще си почиваш, когато се преселиш в отвъдното, момче. А сега се размърдай, че ни чака работа.
Локлир кимна намръщено.
— Останаха ли съгледвачи в лагера? — попита Джеймс.
Гардан поклати глава.
— Не. Всички отидоха с Мартин и елфите. Ако имате късмет, ще ги срещнете, преди да се натъкнете на отрядите на Делекан.
— В такъв случай по-добре да тръгваме, докато е още светло — заяви Джеймс.
— Как сте със запасите? — попита ги рицар-маршалът.
— Разполагаме с храна за около седмица — отвърна Локлир.
— Тогава само ще ви съобщя последната парола. „Крондорски орел“. Разпоредих да я изискват, защото из горите се срещат и ренегати.
— Когато отведох Горат в Крондор, си мислех, че никога вече няма да се изправя очи в очи с квеганските наемници.
— Разрешавам ти да ги трепеш колкото ти душа иска — заяви Гардан. — Хайде, време е да тръгвате.
Джеймс се разсмя и махна на Патрус и Локлир да го последват. Взеха отпочинали коне от конюшнята, но и тук Патрус намери повод да мърмори.
— О, богове, пак непознат кон! — бе краткият му коментар. — Тъкмо свикнах с предишния…
— Да не предпочиташ да вървиш пеш? — попита го Локлир.
— Точно в този момент, момче, бих го предпочел — бе отговорът, придружен от познатия зловещ кикот.
Джеймс поклати глава. Опитваше се да харесва стария дърдорко, но на моменти едва се сдържаше да не го стисне за гушата.
По всичко личеше, че тук съвсем скоро е имало битка. На поляната лежаха трима мъртви ренегати и един моредел и ако се съдеше по броя на стрелите в труповете, очевидно бяха попаднали на засада. „Само елфи са в състояние да издебнат моределски съгледвачи“ — помисли си Джеймс. Което вероятно означаваше, че херцог Мартин е някъде наблизо.
— Как мислиш, дали елфите ни помнят от скорошното ни посещение в Елвандар, или ще ни вземат за квегански ренегати и ще започнат да стрелят? — попита Локлир.
— Защо сам не ги попиташ? — отвърна нечий глас зад едно дърво вдясно, преди да го направи Джеймс.
Локлир и Джеймс дръпнаха юздите в момента, когато иззад дървото се показа висок мъж, облечен в кафяво-зелени дрехи.
— Мартин! — възкликна Джеймс. — Радвам се да ви видя, ваша светлост!
Мартин, херцог на Крудий, навремето известен като Дълголъкия, се бе подпрял на оръжието, на което дължеше името си.
— Добра среща, Джеймс и Локлир. Кой е приятелят ви?
Патрус се огледа стреснато, когато иззад дърветата се материализира цял отряд елфи.
— Казвам се Патрус.
— Той е магьосник — обясни Локлир. — Дойде с нас, за да ни помогне да неутрализираме машината на разлома.
— Това е лорд Мартин, херцог на Крудий.
— Доста странен херцог, ако питате за мнението ми — изсумтя Патрус.
Мартин се усмихна и веднага се долови приликата с брат му — Арута.
— Натруфените дрешки на придворните не са кой знае колко практични, когато трябва да търчиш из гората и да гониш ренегати.
— Няма две мнения — съгласи се старият магьосник. — Та значи, тръгнали сме да търсим машината. Да знаете къде може да я открием?
— Знам точно къде се намира — отвърна Мартин. — Тази сутрин голяма група моредели тръгнали на юг, а ние се промъкнахме в тила им и се върнахме нагоре по реката. Не съм виждал машината, но зърнах на едно място доста подсилена охрана, което ме навежда на мисълта, че трябва да е там. Освен това във въздуха се долавяше нещо странно, което ми напомняше за усещанията, които предизвикваха в мен цуранските машини по време на войната. Ще пратя вест на Гардан, та когато пристигне Арута, да го насочи натам.
— Но ще бъде късно — рече Джеймс. — Патрус смята, че…
— Патрус не се нуждае от говорител, който да изразява мнението му, момче — прекъсна го старецът и се обърна към Мартин. — Ваша светлост, онзи остроух дявол едва ли е успял да прехвърли повече от няколко отряда. Сигурен съм, че той самият вече е на път за Сетанон, а тези, които се навъртат наоколо, са само част от ариергарда. Но ако машината продължава да работи до пристигането на принца, никой не знае колко троли и таласъми, както и други кръвопийци, ще очакват приближаването на нейната главна армия.