— Какво предлагаш? — попита го Мартин загрижено.
— Да се приближим максимално до проклетата машинария, а там искам от вас да вдигнете шум и да отвлечете колкото се може повече от негодниците встрани. Излъжете ги, че готвите мащабен удар, а после се отдръпнете, та да се втурнат подире ви. А ние ще се промъкнем в бъркотията и ще видим сметката на машината.
Мартин погледна въпросително Джеймс, който повдигна рамене.
— Добре — съгласи се той. — Последвайте ни. Но ще трябва да вървите пеша.
Тримата конници скочиха от седлата и елфите отведоха животните някъде встрани.
Мартин погледна към слънцето зад клоните на дърветата и каза:
— До залез-слънце ще сме при моста. По тъмно ще ви прехвърлим от другата страна, а ние ще им отвлечем вниманието.
— Ще ни прехвърлите през реката? — попита магьосникът. — Надявам се, че няма да се измокрим?
— Боя се, че ще се наложи — отвърна засмяно Мартин. — Има един плитък брод малко над моста. Мисля, че таласъмите все още не го знаят.
— Таласъми ли? — попита Локлир.
— По наши сведения в гората има само таласъми и квегански наемници. Предполагам, че моределите са тръгнали на юг с Делекан или с онзи, който води отряда им.
— Локлир, как си с квеганския? — попита Джеймс.
— Доста добре. А ти?
— Не е чак толкова добър, като твоя. Аз не съм израсъл на пристанище.
— Че Крондор къде е? Да не е навътре в сушата? — засмя се младият скуайър.
— В канала рядко навлизат квегански търговци.
— Така ли? — учуди се Локлир. — Но защо питаш?
— Защото не е изключено да се натъкнем на таласъми и троли, но много по-възможно е да срещнем някой от проклетите квегански ренегати.
— Да не искаш пак да изиграем онези сценка с „ние сме квегански ренегати“? — попита загрижено Локлир. — Номерът може да минава, когато трябва да преметнем тъпите троли, но ако става въпрос за истински наемници… не съм чак толкова добър, че да мина за квеганец пред някой, който е такъв по рождение.
— Ще му мислим, когато му дойде времето — махна с ръка Джеймс.
— Няма що! — въздъхна Локлир.
— Мартин — продължи вдъхновено Джеймс, — вместо да нанасяш лъжливи удари на противника, защо не опиташ да ни подгониш право към него?
Мартин повдигна учудено вежди.
— Сериозно ли говориш?
— Не, но какво пречи да опитаме? — захили се Джеймс.
Слънцето вече клонеше към хоризонта, когато наемниците край моста чуха шум от бягащи през гората мъже и викове за помощ на квегански. Скоро на брега на реката се появиха трима мъже — двама по-млади и един старец, — които търчаха презглава, а зад тях из храсталаците се мяркаха преследвачите им.
Пръв стигна моста Джеймс. Спря задъхан, посочи с ръка през рамо и извика на квегански:
— Нападат ни!
Вторият мъж го застигна, размаха ръце и кресна уплашено:
— Защитавайте моста! Ние ще повикаме подкрепление. Водачът на наемниците се обърна към главатаря на тролите и тъкмо се канеше да го попита какво да правят, когато над главата му профуча стрела. Той се просна на земята, а тримата преследвани продължиха, за да повикат помощ.
Докато тичаше, Джеймс погледна през рамо. Мартин и неговите елфи полагаха всички усилия да убедят стражите на моста, че започва голяма атака. Той спря и даде знак на Локлир и Патрус да забавят ход. Гърдите на стареца свиреха и Джеймс го попита:
— Как се справяш?
— Не както очаквах — отвърна Патрус. — Дай ми една минута и ще се оправя. — После се засмя с познатата си зла усмивка.
Изчакаха старецът да си поеме дъх и продължиха през гората. Движеха се право към мястото, където предполагаха, че е скрита машината на разлома — малка долчинка между два невисоки хълма. Насреща им излезе група моредели и Локлир извика на квегански:
— Нападнаха моста!
Водачът, висок и плещест моредел, приличаше малко на Горат. Носеше елек от нещавена кожа, под който се виждаха яките му гърди.
— Не говоря квегански, кучета такива! — кресна им той.
Джеймс спря и си пое дъх.
— Аз може говори на Кралски — почна той, като се опитваше да говори с акцент. — Нападнали мост. Троли пратили за помощ!
— Нападнали са моста? — Водачът се обърна към войниците си и им махна да тичат натам. — Аз съм Мороулф, син на Делекан и първи заместник-главнокомандващ. Аз се разпореждам тук, докато Делекан се придвижва към Сетанон. Вие при кого служите?