Локлир погледна Джеймс, който почна:
— Ами ние…
— Кажи му за елфите! — прекъсна го Локлир, както се бяха уговорили.
— Елфи ли? — повтори Мороулф. — Какви елфи?
— И за високия мъж с дългия лък, с който може да повали човек от хиляда стъпки — прибави Локи.
— Дълголъкия! — Мороулф подскочи. — Само той може да бъде! Убия ли го, ще се покрия със слава.
— А другият как се казваше? — попита Джеймс.
— Май Калин — продължи сценката Локлир.
— Принцът на Елвандар е тук!? — извика моределът, сграбчи Джеймс за ризата и го вдигна.
— Да, да — потвърди Джеймс. Изобщо не му беше трудно да се престори на уплашен. — Принц Калин, така му викаха.
— Повикайте войниците ми! Отиваме да убием еледелския принц и неговия човешки приятел! Аз лично ще им изям ушите! — закрещя Мороулф. — Къде са те? — попита той Джеймс, след като го пусна на земята.
— При моста — посочи Джеймс.
Шестимата моредели се втурнаха към моста. Джеймс ги изпроводи с вика:
— Ще пратя и другите подире ви!
Докато Локлир му помагаше да се изправи, Джеймс мърмореше:
— Не мога да повярвам, че се получи.
— Няма да е за дълго. Най-много половин час. Да тръгваме.
Отново затичаха през гората и когато видяха още една група моредели, Джеймс извика отдалече:
— Мороулф нареди да бързате за западния мост!
Водачът на моределите, възрастен воин с вид на ветеран, възрази:
— Наредиха ни да охраняваме тази машина. — Вдигна ръка и едва сега Джеймс осъзна, че стои до машината на разлома. Ако не бяха спрели заради моределите, сигурно щеше да я подмине в здрача.
— Мороулф каза ние да я пазим — обади се Локлир.
Ветеранът го погледна с нескрито съмнение и Джеймс побърза да вметне:
— Значи така каза: „Вас, квеганските псета, по ви бива да пазите машината, а не да търчите на лов за еледели“. Принц Калин и Мартин Дълголъкия нападнаха западния мост.
Ефектът от думите му бе светкавичен — моределите се втурнаха към гората.
Изправен до машината, Джеймс доволно подметна:
— Чудя се дали принц Калин си дава сметка с какво уважение се ползва сред по-тъмните си роднини?
— Мисля, че няма да остане дълго в неведение — отбеляза Локлир. После погледна Патрус и попита: — Ще можеш ли да спреш тази чудесия?
Тъкмо в този момент от машината се появи отряд от шестима моредели, които заслизаха от платформата. Джеймс веднага си придаде началнически вид и извика:
— Нападнаха ни при западния мост! Бързайте да помогнете на Мороулф!
Те се затичаха натам, накъдето им сочеше, а Локлир подхвърли:
— Някой от тези дни ще срещнеш моределски вожд, който просто няма да е толкова лековерен, и ще си изпатиш.
— Ще ида да огледам машината — обади се Патрус. — Заобиколи я и се пъхна под платформата, която бе дълга шест стъпки и широка десет: напълно достатъчно, за да вървят двама души рамо до рамо, но не повече. — Доста чаркове е трябвало да докарат, за да я построят. Затова е толкова малка.
— Онази, която цураните са използвали през войната — рече Джеймс, — е била поне шест пъти по-голяма, ако съдя по думите на Арута. През нея са минавали цели каруци.
— През тази също може да мине малка количка — отвърна магьосникът. — Да видим откъде може да се изключва.
Той спря пред някакъв механизъм, покрит с кристали и поставен върху дървена колона. Плъзна длан по кристалите и когато пръстът му докосна втория отляво, от него изскочи искра и го събори на земята. Докато Джеймс му помагаше да се изправи, Патрус промърмори:
— Ето че научих нещо полезно.
— Какво? — попита Локлир.
— Да не пипам пак тия проклети кристали.
Отново обиколи машината и когато се върна при мястото, където стоеше Джеймс, през отвора преминаха още шестима моредели. Джеймс и на тях нареди да тръгнат след Мороулф.
— Защо да не я запалим? — предложи Локлир.
— Това може и да свърши работа — съгласи се старият магьосник. — Но се съмнявам. Магия като тази няма да гори лесно. Дай ми още пет минути, момче, остави ме да я разгледам подробно.
Джеймс и Локлир се спогледаха многозначително: може би не разполагаха с толкова време.
Пъг въздъхна и заяви:
— Оуин, ще трябва да ми помогнеш пак. Силите ми се възвръщат, но все още не мога да разчитам на тях, за да стигнем до Сетанон. Ти ще ни прехвърлиш там.
— Аз ли? Но аз не зная как.
— Напротив! — възрази Пъг. — Знаеш много от нещата, които знам аз. Само дето не го осъзнаваш. А сега се отпусни и ме остави да те насочвам. — Той вдигна металната сфера.
Откакто Гамина бе свързала умовете им, Пъг можеше да прониква в мислите му и да му помага да се съсредоточи, без да прибягва до помощта на магия.