— Така, искам сега да се пресегнеш. Сетанон е натам… ето в тази посока — говореше той тихо. — Още съвсем мъничко… — Внезапно очите на магьосника се разшириха. — Разломът! Усещам го!
— Къде? — викна стреснато Горат.
— Някъде близо до Сетанон! Където действат Макала и другите.
— Да вървим там! — рече Горат. — Щом Делекан и съюзниците му са там, значи и за нас ще се намери работа.
Пъг кимна и стисна Оуин за рамото.
— Стисни очи и ми позволи да те насочвам. Все едно че отваряш врата.
Оуин затвори очи и се отпусна и миг след това пред погледа му наистина се показа врата. Той се пресегна мислено, натисна дръжката и побутна вратата.
И пропадна в пространството отвъд нея.
Тримата тупнаха доста шумно на земята.
Когато вдигнаха глави, забелязаха Джеймс, който попита Патрус:
— Как го направи?
Джеймс протегна ръце на Оуин и Пъг, а Локлир подаде своята на Горат.
— Не можете да си представите колко се радвам да ви видя тук — каза Джеймс.
— Благодаря, Джеймс — отвърна Пъг, изгледа Патрус и попита: — Кой е този?
— Казвам се Патрус — представи се с обичайното си спокойствие старият магьосник.
— А това е Пъг — намеси се Джеймс.
— Зная — кимна Патрус. — Виждал съм го веднъж отдалече. Дойде в Тимонс да подбира магьосници за академията си. Здрасти, Оуин.
— Здравей, Патрус. Как се озова тук?
— Дълга история.
От машината се появи поредната група моредели и Джеймс се развика:
— Елфите ни нападат! Мороулф тръгна на запад! Бързайте след него!
Моределите, още зашеметени от прехвърлянето, местеха объркани погледи между Джеймс и Горат.
— Размърдайте се де! — кресна им заповеднически Горат.
Моределите хукнаха.
— Идват на петминутни интервали — отбеляза Джеймс. — Не повече от шестима наведнъж.
— Това прави седемдесет на час — пресметна Локлир. — А Арута е поне на един ден път оттук. Ако не предприемем нищо, до утре ще станат хиляда.
— Къде е Делекан? — попита Горат.
— На път за Сетанон — заедно с почетната си гвардия — отвърна Джеймс. — Така поне каза синът му.
— Трябва да тръгнем натам! — заяви Горат.
— Но първо трябва да спрем тази машина — отвърна Джеймс.
— Бих искал да ви помогна, но се опасявам, че все още не съм си възвърнал силите — обади се Пъг.
— Какво мога да направя? — попита Оуин.
Патрус скочи от платформата и се изправи пред него.
— Просто да стоиш настрани, момче. Просто стой и гледай.
— Какво си намислил? — попита Пъг.
— Знаеш какво трябва да се направи, магьоснико. Вярно че работата е мръсна и нелишена от риск. — Той се усмихна на Оуин. — Дръж се за него, момче. И той може да те научи на това-онова. — След тези думи Патрус скочи през вратата.
— Не биваше да го прави! — извика Пъг.
Но вместо да бъде отблъснат назад, както Пъг очакваше, Патрус бавно се приплъзна между двата полюса. Жезълът му засия ярко и Патрус се провикна с блеснали от възбуда очи:
— Знаеш какво трябва да направиш, момче! Един от нас трябва да го направи, а аз и без туй съм твърде стар и близо до края! Направи го!
Пъг стисна Оуин за рамото и му извика:
— Прехвърли му от силата си!
— Какво? — ококори се Оуин.
— Разломът може да се затвори само отвътре! Дай му силата си! Побързай!
Оуин затвори очи и отново остави на Пъг да го насочва. Вдигна ръце и почувства как по тях преминава вълна от енергия, която се насочи право към стария магьосник. Патрус изкрещя, но не беше ясно дали от болка, или от радост. Миг след това разломът престана да съществува, а между полюсите на машината изригна вихрушка, която повали всички на земята.
Пръв скочи Джеймс, огледа се и попита:
— Къде изчезна той?
— Няма го — каза Пъг и поклати глава.
— Мъртъв ли е? — попита Оуин.
— Той знаеше с какво се захваща — отвърна Пъг. — Веднъж и аз затворих един разлом отвътре. Тогава ми помагаше не друг, а Макрос Черния, и въпреки това едва оживях.
— Това е смърт на храбрец — заяви тържествено Горат.
Оуин се помъчи да преглътне напиращите в гърлото му сълзи. Патрус беше първият му учител и макар да бе досадно и вечно мърморещо старче с доста странности в характера, той го уважаваше и му се възхищаваше. Накрая въздъхна и се изправи.
— Не зная след колко време ще се върнат Мороулф и останалите — рече Джеймс. — Но със сигурност скоро ще забележат вятъра, който задуха оттук.
— И без това е време да изчезваме — каза Пъг.
— Накъде? — попита Джеймс. — Нямам никакво желание пак да се промъквам през постовете на моределите. Изчерпах запасите си от хитрини.