— Да тръгваме.
— Чакайте! — Пъг вдигна ръка.
Намираха се в дълбок тунел, толкова тесен, че почти не можеха да се завъртят в него. Раменете на Горат стържеха срещуположните стени.
— Какво има? — попита Джеймс.
— Тук трябва да е. — Пъг посочи голата стена. — Ако не се лъжа, тук имаше врата към една подземна галерия.
Джеймс извади кинжала си, Горат също, и двамата започнаха да копаят в стената. Скоро плувнаха в пот, но усилията им бяха възнаградени — под остриетата им се показаха тухли.
— Отдръпнете се — рече Оуин и доближи факлата до стената. Без да обръща внимание на пламъците на факлата, Горат се наведе до него и каза:
— Тухли са и са се поразклатили. Направете ми място. — Той опря ръце, запъна се в крака в насрещната стена и напъна мишци. Стената поддаде със скърцане и стържене; първо падна една тухла, последваха я още няколко.
В следващия миг цял участък от стената се срути. Тунелът се изпълни с прахоляк и Оуин започна да киха.
Без да се колебае, Горат грабна факлата от Оуин и прекрачи в отвора. Другите го последваха. Галерията бе просторна, подът бе покрит с дебел слой прах, трупал се тук от векове. Пъг вдигна ръка и от дланта му бликна светлина, която озари цялото помещение.
Намираха се в естествена подземна кухина. По тавана и стените бяха изрисувани дракони и същества в доспехи, които ги яздеха.
— Валхеру! — прошепна Горат със страхопочитание. — Това е било тяхно леговище.
— Преди да продължим нататък — заговори Пъг, — бих искал да ви подготвя за това, което ви предстои да видите. Не става въпрос само за Шестимата, срещата с които не е изключена, но някъде наблизо се намира един свещен предмет, известен като Камъка на живота. Този предмет е създаден от валхеру, за да го използват като оръжие срещу боговете по време на Войните на хаоса. Точното му предназначение винаги ми е убягвало, макар от доста време да се занимавам с изучаване на източниците, в които се споменава за него, но в едно няма съмнение: целта му е да предизвика огромни разрушения. Именно него диреше и лъжеводачът Мурмандамус по време на Големия бунт преди десет години.
— Лъжеводачът ли? — попита объркано Горат.
— Той не беше истински моредел, а пантатийски змиежрец, приел този облик с помощта на черна магия, за да примами твоите сънародници да пожертват живота си за неговата кауза. Той улавяше и събираше есенцията на изгубените им животи, за да я използва като ключ към пробуждането на Камъка на живота. Ако беше постигнал целта си, боя се, че последствията за всички живи същества на Мидкемия щяха да са катастрофални. Тимирянската пустош е цветуща градина в сравнение с голия камънак, в който щеше да се превърне този свят.
Очите на Горат се наляха с кръв.
— Толкова невинни жертви заради тези пантатийци!
Оуин също изглеждаше объркан.
— Не разбирам нещо. Как може един жрец или магьосник от висшето изкуство да задейства такова нещо? Щом валхеру са изчезнали, не се ли е изгубила с тях и тайната на този Камък на живота?
— Не — отвърна Пъг. — Душите на валхеру са оковани вътре в камъка и не е изключено при неумело боравене с него да бъдат освободени. Макар и да са лишени от тела, комбинираната енергия от съзнанията им ще е достатъчна да активира Камъка. Не бива да позволяваме в никакъв случай това да се случи.
— Значи Макала иска да ни унищожи? — попита Локлир.
— Не е чак такъв безумец — възрази Пъг. — Но е фанатично предан на Империята и вярва, че Кралството разполага с могъщо оръжие за разрушение, което някой ден може да бъде използвано срещу неговия народ. Ето защо отчаяно се опитва да разкрие тайната на това оръжие, за да може да се защитава срещу него, или да построи друго подобно, чрез което да държи Кралството в послушание.
— Този глупак! — възкликна Горат. — Каква дребнава и злобна душица!
— Може би възгледите му за света наистина са дребнави — съгласи се Пъг, — но в магията е опитен и силен противник. Не бих могъл да му се опра, особено сега, когато съм толкова отслабнал. Ето защо трябва първо да се отървем от шестимата му помощници и едва тогава да се справим с него — двамата с Оуин. — Той изгледа Горат и Оуин. — Вие, приятели — един главатар-ренегат от Севера и най-малкият син на прочут благородник, — сега ставате мои довереници. Само кралското семейство, както и неколцина ветерани от битката за Сетанон, между които Локлир и Джеймс, са посветени в тайната на Камъка на живота.
— Ще умра, но няма да я разкрия пред никого — обеща Горат. Оуин само кимна.
— А сега ме последвайте.
Пъг ги поведе надолу по един дълъг коридор, който очевидно някога се бе използвал като вход за подземния град.