— Два от градовете на север — Сар-Саргот и Сар-Исбандия, са били построени от гламределите по подобие на този. Някога са го наричали Градът на Дракен-Корин.
— Чувал съм това име — намеси се Горат. — Дори валхеру са го смятали за безумец.
— Но тъкмо той ги убедил да влеят жизнените си сили в Камъка на живота.
— Защо е толкова голям тунелът? — попита Оуин, загледан във високите сводове.
Пъг се засмя.
— Някога да си виждал малък дракон?
— Не. — Оуин се изчерви. — Никакъв не съм виждал.
Стигнаха до масивна дървена врата, здрава като закалено желязо.
Пантите бяха с размерите на човешки тела. Между крилата имаше достатъчен процеп, за да се промъкнат. Вътре спряха.
Внезапно сабята на Горат светна в сумрака и преди Оуин и Пъг да осъзнаят какво става, на пода се въргаляха два окървавени таласъма.
— Това означава, че сме близо — отбеляза невъзмутимо Пъг.
— А също и че Делекан е наблизо — добави Горат.
— Макала може и да го използва — каза Пъг, — но се съмнявам, че ще му разкрие цялата тайна на Камъка на живота. Никой от вашите моределски вещери не е в състояние да го прехвърли чак тук. Ще трябва сам да открие пътя от повърхността.
— Съмнявам се този гигантски подземен лабиринт да има само един вход — отбеляза Горат.
— Така е — кимна Пъг. — Макала може да се премества с магия от едно място на друго, но трябва да знае къде точно отива. Първия път някой друг го е довел тук.
— Наго — рече Горат. — Той прекара на юг близо година, преди да започне тази безумна война. Ако успеем да накараме този Макала да проговори, обзалагам се, ще признае, че тъкмо Наго му е показал входа към това място.
— По-късно ще обсъждаме този въпрос — рече Пъг. — Както и да са се запознали, явно са решили, че целите им оправдават сътрудничеството им. Мисля си, че Макала използва Делекан също както лъжеводачът Мурмандамус използваше твоя народ, Горат. Той пращаше сънародниците ти на смърт срещу моите, сънародници, само и само за да задържи армията на принца далеч от това място.
Продължиха напред, но скоро Пъг вдигна ръка.
— Чакайте! — Протегна и двете си ръце напред и попита: — Оуин, усещаш ли?
Оуин се приближи към него и също протегна ръце. Почувства върху дланите си енергия, парливо усещане, което се усилваше заедно с натиска на ръцете му.
— Това преграда ли е? — попита той.
— Да — отвърна Пъг. — В нея се ударихме, когато се опитвах да ви прехвърля в залата на долното ниво.
Пъг я притисна с длани и премести ръце първо вляво, а после и вдясно. След миг кимна, видимо доволен.
— Това е сфера. Трябва да я заобиколим и сигурно на другия край ще открием онези, които са я създали. — Той посочи една врата в стената отдясно. — Оттук.
Влязоха в тунел, който слизаше още по-надолу в земните недра.
Магията в стаята бе толкова силна, че дори Джеймс и Локлир я усетиха и настръхнаха.
— Какво е това място? — попита Джеймс.
— Съкровищница — обясни Пъг. — Една от многото. Не пипайте нищо. Някои от тези предмети са вълшебни, трудно ми е да преценя последствията от случайно задействане.
— Това пък какво е? — Оуин посочи един голям ловджийски рог, изписан със странни руни.
— Надписите са ми познати — обади се Горат. — Мисля, че такъв е бил езикът на валхеру.
— И какво пише? — не спираше да любопитства Оуин.
— Това е глифът на Тирана от Ветровитата долина.
Пъг се опита да си спомни кой точно е този валхеру и съжали, че Томас не е тук, за да му каже.
— Тази крипта е за плячка — каза Горат. — Тук са струпани откраднати или отнети със сила трофеи. — Той посочи няколко отворени сандъка, в който имаше покрити с прах скъпоценни камъни и накити.
Оуин вдигна ръка и я задържа над ловджийския рог.
— Пъг, моля те, ела да видиш.
Пъг се приближи до него, докосна рога и прошепна:
— От него извира магия!
И тогава старият магьосник си спомни — а може би вълшебният предмет имаше способността да въздейства на паметта му. Той отдръпна ръка от рога, като че ли го бе опарил.
— Алгон-Кокун! Убит от Ашен-Шугар. Наистина жалко, че Томас не е тук. Това е ловджийски рог, който… — Зениците му се разшириха. Той взе рога, преметна златистата му каишка през раменете на Оуин и го провеси на хълбока му. — Все още действа и би могъл да наруши равновесието — в наша полза. — Пъг се огледа. — Тук има толкова много неща, които бих искал да изуча на спокойствие. Толкова много, което не зная.
— Знаем обаче, че Макала е някъде наблизо — намеси се Оуин, — и че трябва да го спрем.
Пъг кимна, обърна се и продължи по дългия коридор.