Тясното помещение, в което влязоха, бе озарено от собствена светлина и Горат угаси факлата. За да пести енергия, Пъг също бе престанал да използва светлината от дланта си. Усещаше, че паметта му се възвръща, а и способностите на Оуин бяха надминали далеч онова, което момчето можеше, когато за пръв път се срещна с Локлир. Но сега им предстоеше да се изправят пред седем Велики от Келеуан — Макала и шестимата му съюзници.
Горат се промъкна безшумно до ъгъла и надникна предпазливо. Отдръпна глава и вдигна три пръста към Пъг и Оуин. В помещението имаше двама магьосници и вероятно един прислужник или помощник. Пъг бе обмислял дълго как да подходи към някогашните си събратя. Почти бе сигурен, че Макала не му е разкрил цялата истина, а дори и да го бе сторил, това бе по-скоро неговата версия за нещата.
Пъг си даваше сметка, че в резултат от техните действия бяха пострадали или загинали хиляди хора, моредели, троли и таласъми и че това престъпление не бива да остане ненаказано. Даде знак на Оуин да пристъпи вляво, а той се премести надясно. След това посочи арбалета на Локлир и размърда три пръста — показваше му, че трябва да се заеме с третия противник.
Изчака всички да заемат местата си, след това махна отривисто с ръка и се втурна напред.
Тримата им противници вдигнаха глави. Двама носеха черни наметала, а третият бе воин-моредел.
Локлир опря арбалета в бузата си, пое си въздух, издиша, задържа, прицели се, както го бяха учили, и дръпна спусъка.
Късата стрела изсвистя, удари моредела в гърдите, завъртя го и го блъсна в стената.
Двамата цурани стояха като парализирани, втрещени от изненадващата атака. След миг обездвижващите заклинания бяха завършени и цураните успяха само да изстенат. Горат пристъпи напред с вдигната сабя, готов да ги посече, ако се наложи.
Но нямаше никаква нужда. Пъг махна с ръка да запазят тишина и се огледа и ослуша дали не е вдигната тревога.
Но в тунела цареше тишина.
— Остават още четирима, плюс Макала — прошепна той.
— Това ми прилича на спално помещение — каза Джеймс и посочи леглото до стената. — Сигурно тук са си почивали на смени, докато другите са поддържали сферата около Камъка на живота.
Пъг затвори очи и настрои вътрешните си сетива. Някъде в далечината се долавяше познато присъствие. Той се пресегна към него, но усети, че му пречат да осъществи контакт.
— Още не — чуха го да шепне.
— Какво не? — попита Джеймс уморено.
Пъг го погледна внимателно, премести поглед върху Локлир и попита:
— Вие двамата почивали ли сте си, откакто тръгнахте от Северен страж?
— Арута има един знахар-магьосник, който ни снабди с някакъв подсилващ чай. Пиехме го нощем, защото ни оставаха само по час-два за сън.
— Това може да свърши работа за кратко време — обясни Пъг, — но впоследствие се налага по-продължителен отдих. Внимавайте. Усещам, че сетивата ви са притъпени и вече не сте толкова бързи, колкото смятате.
Локлир погледна Джеймс и подхвърли:
— Не виждам нищо чудно в това да сме изморени.
Джеймс се засмя и го потупа по бузата.
— Той ни съветва да не бъдем прекалено самоуверени, Локи.
— Джими Ръчицата — самоуверен? Боже опази — отвърна Локлир и сви устни.
— Елате — рече им Пъг. — Магия, достатъчно силна да създаде подобна преграда, не е нещо, което да се среща всеки ден. Прилича донякъде на бариерата, която бе издигнал около мен тимирянският бог.
Продължиха по коридора и се озоваха в друга, по-голяма зала. В далечния й край се движеха неясни фигури и Пъг даде знак на хората си да се разпръснат.
Изведнъж подземната кухина се озари от светлина.
Към тях се приближаваха две загърнати в наметала фигури.
— Казаха ни да те очакваме тук, Миламбер — произнесе едната.
— Затапек, не заставай насреща ми. Макала ви е излъгал и сега сте отговорни за смъртта на невинни хора. Спри, преди да си оцапал ръцете си с още кръв.
— Миламбер, Макала не е единственият в нашия Съвет, който те смята за неистински Велик — много по-заинтересуван от съдбата на сънародниците си, отколкото от доброто на Империята. Инак защо ще криеш това могъщо оръжие от нас?
Вторият магьосник зад Затапек зае позиция встрани и насочи жезъла си към Пъг, сякаш беше оръжие. Внезапно зад гърба на Пъг звънна тетивата на арбалет и вторият магьосник се завъртя във въздуха, а от окървавеното му рамо бликна кръв. Той изкрещя от болка и Затапек реагира мигновено.
Цуранският Велик вдигна ръце с изпънати напред пръсти и от тях бликна порой от синкава енергия, която удари Пъг в гърдите. Краката на магьосника се подкосиха, той падна на пода и се загърчи от болка.