Беше ред на Оуин да се намеси. Голяма огнена сфера се появи върху дланта му и се понесе към Затапек. Но цуранският магьосник беше готов — вдигна лявата си ръка и пред нея изникна стена от енергия, която разпръсна огнената топка и останките й се посипаха върху камъните.
Единствената полза бе, че за кратко Затапек бе изгубил контрол върху магията, с която бе атакувал Пъг.
Оуин не знаеше какво да предприеме, затова затвори очи и остави на интуицията си да решава. Протегна ръка, произнесе една-единствена дума и около цуранския магьосник се завъртя стълб от сгъстен въздух. За миг Затапек не можеше да вижда нищо — освен това бе раздвоен, тъй като се беше подготвял за поредната енергийна атака. В това състояние ударът го завари неподготвен и той отхвръкна на двайсетина стъпки назад.
Горат изтича към него и последното нещо, което видя зашеметеният цуранец, беше извисяващата се над него фигура на тъмния елф, с вдигната високо сабя. След това, с един-единствен удар, Горат го довърши.
Оуин се наведе над Пъг, който все още не се бе съвзел от заклинанието, с което го бяха атакували. Тялото Му се тресеше неудържимо, зъбите му тракаха, лицето му бе изкривено в мъчителна гримаса.
— Можеш ли да направиш нещо? — попита го Локлир.
— Не зная — отвърна Оуин. Докосна с пръсти ръката на Пъг и в същия миг почувства остра болка. Но вместо да се отдръпне, младият магьосник разтвори съзнанието си за болката и се опита да уталожи бушуващата енергия. Постепенно я овладя, насочи я към пода и тя изчезна.
Пъг се отпусна в ръцете му. От устните му се отрони мъчителна въздишка.
— Пъг! — извика му Джеймс. — Чуваш ли ме?
Пъг кимна отпаднало, после каза:
— Помогнете ми да стана, моля ви.
Джеймс го хвана през кръста и го вдигна. Краката на Пъг трепереха.
— Толкова се радвам — заговори припряно Оуин. — За една минута видях повече заклинания, отколкото през целия си живот.
— Ти се справи добре. Това е, защото се довери на инстинктите си. Ако продължаваш в същия дух, магьосническите умения, които получи от мен, ще ти послужат добре. — Пъг се освободи от прегръдката на Джеймс и направи няколко крачки. Видимо се възстановяваше с всеки миг. — Справихме се с четирима. Поне един от останалите ще е зает да поддържа преградата, ако не и двамата. Остава само да ги открием и да се справим и с тях. Тогава преградата, която блокира достъпа до Камъка на живота, ще падне и ще можем да се заемем с Макала.
Той се огледа. Магьосникът, когото Локлир бе прострелял, вече бе издъхнал.
— Зад онази врата има още една съкровищница. Отсрещната й стена е била разрушена с магия преди много години. Зад разрушената стена е стаята с Камъка на живота.
— В такъв случай — обади се Горат — трябва да предполагаме, че последните двама цурани и Макала са зад тези врати.
— Елате — каза Пъг и тръгна предпазливо към вратата. Пътем се надвеси над спътника на Затапек, млад Велик, когото не познаваше. „Вероятно е бил още ученик, когато бях на Келеуан — помисли си Пъг. — Колко жалко. — Мъртвият магьосник бе изцъклил безжизнените си очи към тавана. — Каква безсмислена загуба.“
Когато наближиха вратата, Пъг даде знак на спътниците си да спрат. Надникна бързо и зърна две фигури, които стояха неподвижно. Стори му се, че не са го забелязали. Вниманието им бе приковано от две цели: да очакват появата на Пъг и да поддържат преградата. Пъг знаеше, че подобна продължителна задача неимоверно изтощава тялото и притъпява сетивата, но не хранеше илюзии, че и в това състояние би могъл да ги надвие.
Делекан и неговите Тъкачи на заклинания трябваше да са някъде наблизо — опитваха се да открият пещерата или да освободят Мурмандамус, ако наистина вярваха, че още е жив. И в двата случая появата на Пъг или задействането на Камъка на живота от Макала щеше да сложи край на опитите им.
Пъг отстъпи назад и затвори очи.
„Виках те, но не успях да достигна ума ти“ — отекна в главата му познат глас.
Той погледна към Оуин и прошепна:
— Оракулът.
Оуин кимна.
Пъг отвърна мислено:
„Трябва да свалим преградата и да те освободим.“
„Черните мантии се промъкнаха една нощ и изпълниха подземието с мъгла, която приспа слугите ми, а мен лиши от сили. След това ме оковаха със заклинания, които дори аз не можех да неутрализирам. А всичко това стана, защото не мога да предвиждам собственото си бъдеще. След време може би ще се освободя, но за момента съм жалко подобие на онова, което бях.“
Пъг познаваше добре могъществото на Аалския оракул и бе наистина впечатлен от подготовката на Макала. Не биваше никога вече да го подценява.