„Макала е безжалостен и твърдо решен да доведе замисленото докрай, но не е склонен към агресивни постъпки като твоите сънародници. Ако искаше смъртта ти, досега да ти е отнел живота. Стига му обаче, че те е извадил от строя за известно време. Нямаш някакви тежки наранявания, нали?“
— Трябва бързо да премахнем тези двамата — прошепна Пъг на Оуин.
— Ще се справиш ли? — попита го младежът.
— Налага се. — Той се обърна към Джеймс, Горат и Локлир. — Ако очакват да ги нападнем с магия, значи не предвиждат възможността за физическа атака. Щом влезем през вратата, ще ни последвате, но гледайте да застанете встрани, в случай че ни ударят. — Той посочи Горат. — Това, което ще видиш отвъд преградата, ще те смае, но не се тревожи. Там лежи един доста голям женски дракон. Той е Аалският оракул и трябва да бъде опазен от Делекан и от всякаква друга опасност, докато не възстанови силите си. Ако не успея да победя Макала, оракулът остава единствената ни надежда.
Горат кимна.
— Разбирам. — После погледна към Локлир и Джеймс. — Ще пазим дракона, докато вие двамата се справите с магьосниците.
Оуин вече се готвеше да прекрачи прага, когато Пъг го спря.
— Има едно заклинание, което може да ни осигури нужното време, за да се справим с Макала. Падне ли преградата, той веднага ще разбере, че двамата му помощници са били надвити.
— И кое е то?
— Ако са изморени от усилието — както предполагам, — бихме могли да ги зашеметим с едно съвсем слабо заклинание. Успеем ли да го направим, те ще продължават да поддържат преградата поне още минута, което ще е достатъчно, за да прекосим помещението до голямата пукнатина в стената между него и следващата зала. Имаме нужда от тази кратка отсрочка, защото за да се срещнем с Макала, ще трябва да се преместим във времето.
Оуин кимна, затвори за миг очи, въздъхна и каза:
— Зная за кое заклинание говориш. — Веждите му се извиха нагоре. — Изглежда толкова лесно!
— Ако оцелеем — заяви Пъг, — припомни ми да ти разкажа колко време изгубих, за да изуча точно това заклинание. — Той кимна и те минаха през вратата. Двамата цурански Велики, изглежда, бяха подготвени, защото продължиха да поддържат преградата на мястото й и същевременно разпределиха силите си — единият ги защитаваше от атаките на Пъг, а вторият запокити насреща им магичен огън.
— Пази се! — извика Оуин и отскочи встрани.
Цураните бяха подготвени за появата на Пъг, но не и на втори магьосник. Почти едновременно Пъг и Оуин произнесоха уговореното заклинание, което си проправи път до уморените умове на цураните и ги парализира също толкова ефикасно, колкото ако ги бяха ударили по главите с чук.
Пъг се затича. Оуин бе на крачка зад него, без да откъсва очи от неподвижните тела на зашеметените цурански Велики. Миг по-късно телата им се строполиха на пода.
Преградата изчезна и на нейно място се показа следващата зала. Макар вече да знаеше, че ще види дракон, Оуин остана поразен от гледката. Драконът беше гигантски, без съмнение най-голямото живо същество на света. Главата му — колкото фургон — бе положена на земята, а гребенът й бе обсипан със скъпоценни камъни. Хиляди диаманти покриваха тялото от ноздрите до опашката, включително и масивните криле. Рубини, изумруди и сапфири хвърляха разноцветни отблясъци по стените на залата. Очите бяха скрити под тежки дебели клепачи, а между устните се подаваха снежнобели зъби, големи колкото мечове.
„Благодаря ти, магьоснико.“
Пъг огледа цуранската машина, която генерираше преградата. В нея блещукаха малки кристални късчета.
— Сега вече знаем защо Макала толкова отчаяно държеше да си получи рубина. — Пъг посочи машината. — Оуин, нали ти разказваше за някакви камъни с необичайни способности. Използвали са ги, за да захранват с енергия този уред, а Шестимата е трябвало да поддържат работата му. Знаех си, че Оракулът не би могъл да бъде изваден от строя с някоя обикновена магия. — Той се приближи към дракона и добави: — Горат и другите ще останат на пост, а ние с теб ще се справим с Макала.
„Трябва да побързате. Той действа с трескава бързина.“
Пъг и Оуин се завтекоха към цепнатината в стената — тя бе зейнала по време на двубоя между дракон и едно от най-ужасяващите същества, Господарите на ужаса, в апогея на решителната битка на Големия бунт, с която бе приключила заплахата за Кралството от страна на Мурмандамус.
Пъг се поколеба. Беше очаквал да види празно помещение, където двамата с Оуин щяха да се преместят във времето, за да се синхронизират с Камъка на живота. Вместо това извика:
— Богове! Макала е пренесъл Камъка на живота тук!